Лъжата е неизменна част от живота и затова доброто й разбиране е важно за почти всички човешки занимания. Някои ще потръпнат от това твърдение, защото смятат лъжата за осъдителна. Аз не споделям това гледище. Твърде опростено е да се твърди, че никой не бива никога да лъже при никакви обстоятелства. Не вярвам също, че всяка лъжа трябва непременно да се разобличи. Истината може да се използва като бич и да нанася тежки рани. Лъжите също са жестоки, но съвсем не всички. Някои лъжи - разбира се, по-малък брой, отколкото твърдят лъжците - са алтруистични. В някои взаимоотношения е необходимо да се съхрани някакъв лъжовен мит. Но никой лъжец не бива да приема безрезервно, че жертвата желае да бъде заблудена. И никой изобли-чител не бива да приема безрезервно, че има право да изобличи всяка една лъжа. Някои лъжи са безобидни и дори хуманни. Понякога разбулването на лъжата злепоставя жертвата или трета страна.
Но всички тези въпроси трябва внимателно да се разгледат в детайли, като първо се обсъдят много други. Ще започнем с дефиниция на лъжата, с описание на двете й основни форми и двата вида знаци за измама.
Втора глава
Лъжа, изтичане на информация и знаци за измама
Осем години след като подаде оставка като президент, Ричард Никсън отрече да е лъгал, но призна, че и той като други политици е премълчавал някои неща. Според него това е необходимо, за да се спечели и да се задържи властта. „Не можеш да кажеш какво мислиш за този или онзи, за-щото може да ти потрябва за съдействие. Не можеш да афишираш мнението си за друг световен лидер, защото може да ти се наложи да преговаряш с него в бъдеще.“
Не само Никсън избягва думата „лъжа“, когато за неистината може да се намери оправдание. Джо-ди Пауъл, прессекретар на президента Джими Кар-тър, също оправдава някои лъжи: „От първия ден, в който репортер е задал първия неудобен въпрос на политик, върви полемика дали правителството има правото да лъже. Според мен - да. В някои обстоятелства правителството не само има право, но има задължението да лъже. За четирите години в Белия дом попаднах два пъти в такава ситуация.“ И Пауъл описва случай, в който е излъгал, за да спести „болка и огромно неудобство на напълно невинни хора“. Втората лъжа, която признава, е потулването на военната операция за спасяването на американските заложници в Иран.
Според Оксфордския речник на английския език „в съвременната си употреба думата „лъжа“ е силен израз на морално порицание; в любезни разговори тя обикновено се избягва, като често се заменя с евфемизмите „заблуда“ или „неистина“. Лесно ще наречете някого „лъжец“, ако не ви е симпатичен, но ще ви е трудно да използвате тази дума, ако се отнасяте към него с обич или възхищение, дори да е неиск-рен. Още преди аферата „Уотъргейт“ Никсън беше олицетворение на класически лъжец за опонентите си от Демократическата партия (Бихте ли си купили кола на старо от този човек?), докато способността му да прикрива и преправя някои факти бе славена от републиканските му почитатели като политическа обиграност.
Тези въпроси обаче не са от значение за моята дефиниция за лъжа и измама (използвам тези думи взаимнозаменимо). Много хора — например тези, които предоставят невярна информация неволно - говорят неистини, но това не значи, че лъжат. Жена, която страда от параноидна мания, че е Мария Магдалена, не е лъжкиня, въпреки че твърдението й е невярно. Инвестиционният съветник, който дава на клиента си лош съвет, не лъже, освен ако в момента не е наясно, че това, което казва, е невярно. Човек, чийто външен вид създава погрешно впечатление, не е задължително лъжец, нито богомолката, чиято защитна окраска я маскира като лист, или пък човекът, чието високо чело предполага, че е по-интелигентен, отколкото е всъщност.
Лъжецът е направил избор да излъже. Той подвежда жертвата умишлено, има предварителното намерение да я заблуди. Лъжата му може да е оправдана или не в собствените му очи или според мнението на обществото. Лъжецът може да е добър или лош човек, обичан или мразен. Но такъв човек избира между лъжата и истината - и съзнава разликата между двете.