Трети проблем, затрудняващ интерпретацията на меродавните фациални мускули, както и на други знаци за измама, е театралният похват, известен като „системата на Станиславски“ (или „Методът“ в САЩ). Този метод тренира актьорите да си спомнят минали емоции и да ги преживяват повторно, за да предадат на играта си по-голяма правдоподобност. (Към края на предишната глава описах как използвахме това в изследванията си върху сигналите, идващи от вегетативната нервна система.) Когато един актьор играе по метода на Станиславски, неговите изражения не са продукт на волево усилие, а на повторното преживяване на съответната емоция. А както изследването ни показа, това събужда физиологичните процеси, свързани с нея. Когато моите субекти не успяваха да възпроизведат движенията от фигура ЗА или ЗБ, ги инструктирах да използват метода на Станиславски и да се опитат да препреживеят епизоди на страх или тъга. И ето че тогава на лицата им се появяваха фациалните движения, които волево не можеха да правят. Възможно е лъжецът също да използва метода на Станиславски и в този случай няма да се появят знаци, че изпълнението му е фалшиво, защото в известен смисъл то не е такова. Меродавните фациални мускули ще се задвижат, защото лъжецът ще се е вживял и действително ще чувства фалшивата емоция. Когато емоциите се пресъздават по метода на Станиславски, се размива границата между истина и фалш. Положението се усложнява още повече с лъжци, които успяват да излъжат себе си и сами да си повярват. Такива лъжци са неуловими. Само лъжците, които знаят, че лъжат, могат да бъдат заловени.
Дотук описах три канала, по които може да изтече информация за прикрити чувства: микроизражения, пресечени изражения и действието на меродавните фациални мускули, което не може да се контролира волево. Мнозина вярват, че съществува и четвърти източник - очите. Те са смятани за прозорци на душата, които разкриват най-съкровените истински чувства. Антропологът Маргарет Мийд цитира съветски професор, който не е съгласен с това: „Преди революцията казвахме, че очите са прозорци на душата. Но очите лъжат - и още как! С очите си човек може да изрази внимание и преданост, които реално не изпитва. Може да имитира спокойствие или изненада.“ Това разногласие относно достоверността на очите може да се разреши, ако разгледаме поотделно петте начина, по които от тях изтича информация. Само три предоставят знаци за измама.
Първият източник на информация са промените във формата на очите, предизвикани от мускулите около очните ябълки. Тези мускули променят формата на клепачите, големината на бялата зона и ириса, както и цялостното впечатление от очната област. Някои от промените са показани на фигури ЗА, ЗБ, ЗВ и ЗГ, но както вече споменах, действията на тези мускули не ни осигуряват надеждни знаци за измама, защото е сравнително лесно да бъдат задвижени или стопирани волево. От тях не може да се очаква „теч“ освен фрагмент на микроизражение или пресечена мимика.
Вторият източник на информация от очната област е посоката на погледа. Той се отклонява при няколко емоции: свежда се надолу при тъга; надолу и настрани при срам и вина; настрани при отвращение. Но даже да изпитва вина, лъжецът надали ще мести поглед твърде много, тъй като лъжците знаят, че всеки би очаквал да ги хване в лъжа именно по този признак. Цитираният от Мийд съветски професор отбелязва колко лесно е да контролираш посоката на погледа си. Удивително е, че хората продължават да вярват на лъжци, които са достатъчно умели, за да не извъртат очи. Ето дописка от вестник: „Пред съда
Патриша Гарнър заяви, че това, което я е привлякло към Джовани Вилното, подсъдим за многоженство с близо сто жени, е характерната му черта да гледа честно право в очите.“
Третият, четвъртият и петият източници на информация от очната област са по-обещаващи като възможности за теч или сигнали за измамно поведение. Мигането може да се извършва волево, но също е неволен, спонтанен рефлекс, който се засилва при емоционална възбуда. Зениците също се разширяват при емоционална възбуда, но няма механизъм, който да ни позволи да направим това по своя воля. Разширяването на зениците се осъществява от вегетативната нервна система, която контролира и слюноот-делянето, дишането и потоотделянето (вж. четвърта глава), както и някои други фациални промени, описани по-долу. Учестеното примигване и разширените зеници сочат, че човекът е обхванат от някаква емоция, но не разкриват коя е тя - може да е гняв, страх или възбуда. Затова те имат стойност като знаци за измама само когато наличието на която и да е емоция е достатъчна за изобличителя, за да реши, че срещу него стои лъжец, след като, разбира се, е отхвърлил възможността това да е реакция на невинен страх от несправедливо обвинение.