Сълзите - петият и последен източник на информация от очите - са също резултат от дейността на вегетативната нервна система. Те се появяват не при всички, а само при някои емоции - тъга, покруса, облекчение, някои форми на радост и неконтролируем смях. Сълзите могат да издадат прикрита тъга, но мисля, че и без тях тя би била забележима по формата на веждите. Пък и стигне ли се до сълзи, човекът бързо ще признае скритото чувство. Сълзи от радост едва ли ще се появят, ако смехът бъде потиснат.
Вегетативната нервна система предизвиква и други видими изменения по лицето - изчервяване, пребледняване и изпотяване. Както и другите промени, причинени от ВНС, те трудно се прикриват. Не е сигурно дали изпотяването е характерно само за една или две определени емоции или е знак за обща емоционална възбуда подобно на мигането и разширяването на зениците.
За изчервяването и пребледняването се знае твърде малко. Изчервяването се смята за признак на смущение и неудобство, както и за изпитван срам и може би вина. Твърди се, че е по-често срещано при жените отколкото при мъжете, но причините не са известни. Изчервяването може да сигнализира, че лъжецът е смутен или засрамен от това, което прикрива, или прикрива самото си смущение. Лицето се зачервява и при гняв, но не е известно дали този вид зачервяване е различно от изчервяването от срам. Изглежда и при двете има разширяване на периферните кръвоносни съдове в кожата, но двата вида зачервяване - от гняв и от неудобсто/срам - може да се различават по интензивност, продължителност и местоположение на лицето. Аз лично предполагам, че лицето се зачервява само когато гневът излезе от контрол или все още не е избухнал, но е на ръба на експлозията. Но тогава сигурно ще има и други признаци за гняв по лицето и в гласа, така че изобличи-телят едва ли ще разчита само на зачервяването, за да го разпознае. При по-контролируем гняв, както и при страх, лицето може да пребледнее. Пребледняването може да е издайнически знак дори когато чувството на гняв или на страх е прикрито. За мое удивление твърде малко са проучванията за ролята на сълзите, пребледняването и изчервяването в изразяването или прикриването на емоции.
След като видяхме как лицето може да издаде прикрити емоции, нека се обърнем към въпроса за белезите, по които можем да съдим, че наблюдаваме фалшиво изражение на неизпитвана в действителност емоция. Един възможен знак, за който вече споменахме, е липсата на движение на меродавните мускули (освен ако не сме изправени пред проблем от типа ,, Уди Алън “ или „ Станиславски “). Има и други три знака, които говорят за фалшиво изражение: асиметрия, неподходящо време и неподходящо място в потока на речта.
При асиметричните лицеви изражения на двете страни на лицето се наблюдават едни и същи действия, но те са по-силно изразени на едната страна огколкото на другата. Асиметричните не бива да се бъркат с едностранните изражения, които се появяват само на едната страна на лицето. Такива едностранни фациални действия не са израз на емоции с изключение на израза на отвращение - повдигната горна устна с издаден на една страна ъгъл на устата. Останалите се използват като емблеми - например намигването или скептичното повдигане на едната вежда. Асиметричните изражения са по-трудно доловими, по-разпространени и много по-интересни от едностранните.
След откритието, че дясното полукълбо на мозъка отговаря за сферата на емоциите, група учени стигнаха до мисълта, че лявата страна на лицето емоционално е по-изразителна. Според тях емоциите се проявя-
ват там по-силно, тъй като мускулите от лявата страна се контролират от дясното полукълбо. Опитвайки се да проумея някои нелогичности в един от техните експерименти, случайно се натъкнах на откритието, че асиметрията може да е знак за измама. Изкривени изражения, при които действията върху едната страна на лицето са малко по-силни отколкото върху другата, са белег, че изразяваното чувство е фалшиво.
Случайността беше в това, че учените, които твърдяха, че емоциите се изразяват по-силно на лявата страна на лицето, не използваха свои материали, а бяха взели фотоси от мен. Затова прегледах изводите им е повишено внимание и открих неща, които те не бяха забелязали, но аз видях поради информацията, която имах, защото лично бях фотографирал тези хора. Харолд Сакхайм и колегите му бяха срязали снимките на две и бяха направили „леви“ портрети, съединявайки две леви половини (едната огледално копие) и „десни“ портрети от две десни половини. Наблюдателите, които бяха включили в експеримента, определяха като по-интензивни емоциите на снимките, съставени от две леви половини. Забелязах обаче едно изключение -- наблюдателите не възприемаха като различни „левите“ и „десните“ портрети на щастливи изражения. Сакхайм не беше сметнал това за важно - за разлика от мен. В качеството си на фотограф аз знаех, че щастливите лица бяха единствените снимки на искрени, реални емоционални изражения. Останалите бяха на модели, които движеха определени фациални мускули под моите инструкции. Щастливите портрети бях направил, издебвайки моделите си неподготвени в момент, в който действително се забавляват.