Това, съотнесено с проучванията върху мозъчните увреждания и лицевите изражения, които описах в началото на тази глава, предполагаше една съвсем различна интерпретация на фациалната асиметрия. Тези проучвания бяха доказали, че волевите и нево-левите изражения са свързани с различни неврални вериги, тъй като в зависимост от мястото на мозъчното увреждане волевите могат да са нарушени, а не-волевите да не са. А след като волевите и неволевите изражения са независими едни от други, то едните може да са симетрични, а другите асиметрични. Последният ход в моите разсъждения се базираше на общопризнатия факт, че церебралните полукълба управляват само волевите лицеви движения, докато неволевите се генерират в по-нисши и примитивни области на мозъка. Следователно разликите между лявото и дясното полукълбо не засягат неволевите, а само волевите емоционални изражения.
Според моята логика Сакхайм бе доказал точно обратното на това, което си мислеше, че е доказал. Данните говореха не за това, че двете страни на лицето се различават по емоционална експресивност, а за нещо друго - че асиметрията се появява само когато изражението е предумишлено, когато не е спонтанно, а е поза, заета по поръчка. Когато изражението е неволево, както при спонтанните изрази па щастие, асиметрията е рядка. Асиметрията е знак, че чувството, което изражението показва, е неискре-но, фалшиво. Проверихме този извод в поредица експерименти, сравнявайки предумишлени и спонтанни изражения.
Въпросът предизвика оживен научен спор и едва напоследък се появи съгласие, но частично - само относно израженията на положителни емоции. По-вечето изследователи приеха нашето заключение, че когато изражението е на неизпитвана емоция, съкращаването на основния мускул, отговарящ за усмих-ването, е по-силно от едната страна на лицето. Кога-то субектите ни се усмихваха по наше поръчение или симулираха щастие, откривахме асиметрия, също както и при усмивките, които понякога се появяваха на лицата на студентките в експеримента с кървавите медицински кадри. Типично действието беше малко по-силно изразено от лявата страна на лицето, ако човекът е десняк. При искрените усмивки открихме много по-малко случаи на асиметрия, а при наличие на такава се наблюдаваше тенденция към по-силно изразяване от лявата страна.
Установихме асиметрия и при някои движения, свързани с отрицателни емоции, когато се извършваха преднамерено, но не и при спонтанен израз на емоция. Понякога действията бяха по-силно изразени отдясно, понякога отляво, а понякога асиметрия липсваше. Също като усмивката смъкването на веждите при гняв беше по-силно върху лявата страна на лицето, когато действието се извършваше преднамерено. В преднамерените изражения на другите отрицателни емоции сбръчкването на носа (при отвращение) и разтягането на устните назад към ушите (при страх) бяха по-силни върху дясната страна на лицето. Тези данни бяха публикувани едва наскоро и засега не е сигурно дали ще убедят Сакхайм и поддръжниците му.
Отначало смятах, че всичко това не е от голямо значение за изобличителя. Асиметрията обикновено е леко изразена и затова си мислех, че ще е трудно доловима за окото без помощта на точни измервания. Но грешах. Когато помолихме група наблюдатели да преценят дали израженията са симетрични или асиметрични, те се справиха много по-добре от нивото на случайната догадка, въпреки че нямаха възможност да връщат или да забавят кадрите. Но те имаха едно друго предимство - бяха съсредоточени единствено върху това. Засега не знаем дали наблюдателите биха имали същия успех, в случай че вниманието им е разпръснато на няколко места - следене на движенията на тялото, следене на речта, водене на беседата и пр. Такъв експеримент е трудно да се разработи.