Асиметрията не е сигурно доказателство за неискреност. Макар и рядко, тя се наблюдава и при ис-крени изражения. Аналогично липсата на асиметрия не доказва, че изражението е искрено. Изобличите-лят може да не я е заблязал, а освен това не всяко неспонтанно изражение е асиметрично - това е вярно само в повечето случаи. Изобличителят никога не бива да разчита само на един знак за измама - белезите трябва да са много. Мимическите знаци не бива да се интерпретират единично, а само ако се повтарят, и още по-добре, ако са в комбинация с друг тип знаци от лицето. Те също трябва да са потвърдени от знаци от гласа, думите или тялото.
В началото на тази глава разгледахме три фа-циални източника на издайнически „теч“ на скрити чувства - меродавните фациални мускули, очите и проявите на дейността на ВНС. Асиметрията е един от други три сигнала, които говорят не за прикриване, а за фалшифициране на чувства. Вторият от тях е времевото разположение.
Времевото разположение включва продължителността на изражението, както и скоростта, с която се появява (начало) и с която изчезва (край). Всеки от тези елементи може да послужи като индикатор за измама. Изражения с дълга продължителност - от пет до десет и повече секунди - вероятно са фалшиви. Повечето искрени изражения не траят толкова дълго. Те се задържат на лицето не повече от две-три секунди, освен при някои екстремни състояния - на върха на екстаза, в стихията на гнева, на дъното на депресията. Но дори при тези върхови емоции изражението рядко продължава дълго, а вместо това се наблюдава поредица от кратки мимики. Дългите са най-често емблеми или изражения-пародии.
Няма твърди правила за индикаторите за измама по отношение на бързината, с която изражението се появявя и изчезва. Изключение прави изражението на изненада. Ако е искрена, началото и краят трябва да са бързи, не по-дълги от секунда. Ако са по-продължителни, имаме изненада-пародия (човекът си играе на изненадан), изненада-емблема (човекът разказва за нечия изненада) или фалшива изненада (човекът се старае да изглежда изненадан, но не е). Изненадата винаги е кратка и трае само докато човекът осъзнае неочакваното събитие. Повечето хора умеят да симулират изненада, но малцина го правят убедително, с типичното кратко времетраене на началото и края. Следната вестникарска публикация показва колко ценно може да се окаже искреното изражение на изненада: ,Довек, несправедливо осъден за въоръжен грабеж, бе освободен, след като прокурорът забелязал реакцията му на присъдата „виновен“ и потърсил още доказателства, които доказали невинността му. Помощник щатски прокурор Том Смит сподели, че е разбрал, че нещо не е наред, като видял как обвиняемият Уейн Милтън зяпнал от учудване и потрес, когато съдебните заседатели внесли присъдата за грабежа в „Лейк Апопка Гас Ко“ миналия месец.“
Останалите емоционални изражения могат да се появят за миг и да изчезнат или да се задържат до няколко секунди. Началото и краят може да са резки или постепенни в зависимост от контекста. Да предположим, че един служител симулира развеселеност от глупавия виц, който досадният му шеф без чувство за хумор и с лоша памет разказва за четвърти път. Бързината, е която ще се появи фалшивата усмивка, зависи от структурата на самия виц - дали хуморът в него се натрупва постепенно, или разчита на резкия финал. Скоростта й на изчезване зависи от вица - за колко време би било уместно историята да бъде преработена и осмислена. Всеки може да произведе някаква усмивка на развеселеност, но ако е фалшива, по-малко вероятно е лъжецът да успее да синхронизира точно началото и края на усмихнатото изражение с особеностите на контекста.
Третият възможен индикатор за фалшиво изражение е неуместното му местоположение в потока на речта, промените в гласа и телесните движения. Да предположим, че някой симулира гняв и казва: „Писна ми от твоето поведение!“ По-вероятно е гневът да е престорен, ако изражението за гняв се появи след думитеотколкото миг преди или едновременно с речта. В позиционирането на изражението си спрямо движенията на тялото лъжецът е още по-ограни-чен. Да речем, че едновременно с думите той удари по масата с юмрук. Ако изражението се появи след удара, то вероятно е фалшиво. Изражения на лицето, несинхронизирани с движенията на тялото, може да са индикатор за измама.
Дискусията ни за мимическите знаци за измама няма да е пълна, ако пропуснем да разгледаме групата на най-честите изражения - усмивките. Те заемат уникално място сред мимиките. Нужен е само един мускул, за да изразим задоволство, докато по-вечето други емоции впрягат в действие между три и пет мускула. Обикновената усмивка е най-разпоз-наваемото изражение. Данните ни сочат, че тя се разпознава от по-голямо разстояние (100 метра) и при по-кратка продължителност отколкото другите емоционални изрази. Човек не може да не отвърне на усмивката с усмивка дори когато разглежда фотографии. Усмивката е гледка, която доставя удоволствие - факт, добре известен на рекламопроиз-водителите.