Усмивките са може би най-недооценяваните изражения. Те са много по-сложни, отколкото ловенето хора осъзнават. Има десетки видове усмивки, различаващи се по външен вид и по послание. Чрез тях се изразяват много положителни емоции - удоволствие, физическа или сетивна наслада, задоволство, развеселеност и много други. Хората се усмихват и когато са нещастни. Тези усмивки не са същите като фалшивите, чиято цел е да излъжат, като симулират положителна или маскират отрицателна емоция.
Наскоро констатирахме, че хората често се подвеждат по фалшивите усмивки. Показахме на група наблюдатели фотоси с усмивки от експеримента ни със студентките от медицинския колеж. Задачата им беше да решат коя от усмивките е искрена (проявена по време на приятния филм с цветя) и коя - фалшива (проявена по време на филма с кървавите кадри е цел да се прикрият истинските чувства). Резултатите на наблюдателите не бяха по-добри от нивото на случайната догадка. Според мен проблемът се корени в липсата на по-общи знания за многобройните видове усмивки. За да различи фалшивите от истинските, човек трябва да знае по какво те наподобяват и по какво се различават от останалите членове на голямото семейство от усмивки. Следва кратко описание на осемнайсетте различни вида искрени усмивки.
Общото за повечето членове на семейство „усмивки“ е промяната в изражението, предизвикана от големия зигоматичен мускул (musculus zygomaticus major). Този мускул свързва скулите с ъглите на устата. При съкращаване зигоматичният мускул придърпва краищата на устата нагоре към скулите под определен ъгъл. При силно действие той разтяга устните, дръпва бузите нагоре, образува кожни гънки под очите и малки бръчици край ъглите им. (При някои индивиди това е съпроводено с леко смъкване на върха на носа, а при други - с леко придърпване на кожата в областта на ушите.) Други мускули комбинират действието си със зигоматичния и така формират различните членове на семейство „усмивки“. Има и някои усмихнати изражения, които се създават без негово участие.
Самостоятелното действие на главния зигомати-чен мускул произвежда усмивката, типична за искре-ни, спонтанни положителни емоции. В тази непрес-торена, искрена усмивка не участват други мускули от долната част на лицето. Само в горната му част може да се забележи напрягане на околоочните мускули. Те са отговорни за повечето промени в горната част на лицето, които също така могат да се предизвикат от силно действие на главния зигоматичен мускул - повдигнати нагоре бузи, торбички и малки бръчици около очите. Фигура 5А илюстрира този вид неподправена усмивка. Колкото по-интензивно е положителното чувство, толкова по-силно изразена и продължителна е тя. Смятам, че с този вид усмивка се изразяват всички положителни емоционални преживявания - наслада от контакта с друг човек, щастливо облекчение, удоволствие от тактилна, слухова и визуална стимулация, развеселеност, задоволство. Вариациите се различават само по продължителността и интензивността на действието.
Уплашената усмивка на фигура 5Б няма нищо общо с положителните емоции, макар понякога да е погрешно асоциирана с тях. Тя се управлява от мускула на смеха (musculus risorius), който придърпва ъглите на устата хоризонтално към ушите, така че устните се разтягат и добиват форма на правоъгълник. Въпреки че названието му идва от латинската дума за смях (risorius), действието му се наблюдава главно при чувството на страх. Може би объркването идва от това, че при хоризонталното издърпване на устните ъглите им леко се повдигат и се получава прилика с широка непресторена усмивка. Типичното при страх движение на устата (със или без повдигането на ъглите на устните) се придружава от действия на веждите и очите, така както са показани на фигура 5Б.
Презрителната усмивка също не е свързана с положителни емоции, макар че често се възприема
Фигура 5БУплашена усмивка
Фигура 5 A
Искрена усмивка
Фигура 5В
I [резрителна усмивка
Фигура 5Г
Сдържана усмивка
Фигура 5Д
Нещастна усмивка като тяхна искрена проява. Версията на фигура 5В е резултат на съкращение на мускулите в ъглите на устните, което образува малка издатина във и около тях, а често и трапчинка, и повдига леко ъглите. Точно това повдигане на ъглите на устата, което е характерно и за искрената усмивка, е причината двете да се бъркат. Друг общ елемент е трапчинката, която може да се появи и при двете. Основната разлика е стягането на ъглите на устните, което е типично само за презрителната усмивка. Презрение може да се изрази и чрез едностранна версия на тази усмивка, при която единият ъгъл на устата е стегнат и леко повдигнат.