Выбрать главу

Сдържаната усмивка е типична при положителни емоции, които субектът се опитва да представи за по-малко интензивни, отколкото са всъщност. Целта е да се охлади (но не да се потисне) изразът на положителни емоции, а може би и самото преживяване. Устните може да са притиснати, ъглите на устата -стегнати, долната устна - оттласната нагоре, ъглите на устните - дръпнати надолу, или някаква комбинация между тези действия и искрената усмивка. Фигура 5Г показва сдържана усмивка е всички изброени действия, слети е искрена усмивка.

Нещастната усмивка признава наличието на негативни чувства. Тя не прави опит да ги скрие, а се явявя като техен коментар. В съдържанието й обикновено е включено и това, че човекът засега не протестира срещу окаяната си съдба, а ще я понесе стоически. Видяхме този вид усмивка на лицата на бъдещите медсестри, докато седяха в нашата лаборатория и гледаха кървавите кадри, без да подозират, че ги снимаме. Обикновено усмивката се появяваше още в началото на ужасяващите сцени. Виждали сме същите усмивки и на лицата на пациенти в депресия като коментар за незавидното им положение. Нещастните усмивки често са асиметрични. Те обикновено се наслагват върху силно негативни емоционални изражения - не за да ги маскират, а за да ги допълнят. Понякога се появяват непосредствено след негативно изражение. В случаите, в които нещастната усмивка представлява неприкрит опит да се овладеят изрази на страх, гняв или покруса, тя може да наподобява сдържана усмивка. Стиснатите устни, оттласнатата нагоре долна устна с помощта на мускула на брадичката, напрегнатите или спуснати надолу ъгли на устата - може би това са средства за удържане на евентуален изблик на едно от тези негативни чувства. Основната разлика между версията на нещастната усмивка, показана на фигура 5Д, и сдържаната усмивка е липсата на белези за съкращаване на околоочните мускули. Сбръчкването на кожата около очите, което те предизвикват, е част от сдържаната усмивка на удоволствие, но липсва при нещастната усмивка, тъй като при нея удоволствие липсва. Нещастната усмивка може да е съпроводена от типичните при негативни чувства движения в областта на веждите и на челото.

Съществуват също смесени изражения, които аз наричам бленд. Те са резултат от едновременното преживяване на две емоции, запечатани в един и същи израз на лицето. Всяка една емоция може да се съчетае с всяка друга, но тук ще се спра само на някои разпространени комбинации с положителни емоции. Когато човек изпитва удоволствие от гнева си, се получава мимиката гняв-наслада: свиване на устните, понякога с повдигане на горната, в съчетание с искрена усмивка, плюс чертите на горната част на лицето от фигура ЗВ. (Тази гневно-доволна усмивка може също да се нарече жестока или садистична.) При бленд презрение-наслада искрената усмивка е придружена от стягане на единия или двата ъгъла на устата. Тъгата и страхът също могат да доставят удоволствие - като на авторите на трилъри и сърцераздирателни романи. При бленд тъга-наслада искрената усмивка може да е съчетана със спуснати надолу ъгли на устата или може да е придружена от чертите в горната част на лицето от фигура ЗА. Комбинацията страх-наслада дава горната част на лицето от фигура ЗБ заедно с искрена усмивка и хоризонталното разтягане на устните. Някои приятни преживявания са тихи и спокойни, но понякога удоволствието е смесено с оживление и възбуда. При възбуда-наслада се наблюдава повдигане на горните клепачи в комбинация с искрена усмивка. Актьорът Харпо Маркс често демонстрира тази възбудена, ликуваща усмивка, а понякога, когато върши дяволии, виждаме усмивка гняв-наслада. При наслада-изненада челото и горните клепачи са повдигнати, а долната челюст е отпусната надолу в допълнение на искрена усмивка.

Две други усмивки представляват съчетание на искрена усмивка с характерен поглед. При кокетната усмивка флиртуващият демонстрира искрена усмивка, докато същевременно извива лице и поглед настрани от обекта на своя интерес, после го поглежда за секунда, колкото да бъде забелязан, след което пак отмества очи. Един от елементите, които правят Мона Лиза толкова необикновена, е именно кокетната усмивка, уловена от великия Леонардо - лицето леко на една страна, а погледът на друга, към обекта на нейния интерес. В реалния живот това отместване на погледа трае по-малко от секунда. При сконфузената усмивка погледът е насочен надолу и настрани, за да може засраменият да избегне зрителен контакт със събеседника си. Това е придружено с искрена усмивка и понякога с моментно повдигане на трап-чинката между долната устна и върха на брадичката. Друг вариант е комбинация между сдържана усмивка и поглед, насочен надолу или настрани.