Усмивка ,Чарли Чаплин“ е необичайна и е резултат от действието на мускул, който повечето хора не могат да контролират волево. Чарли Чаплин е имал тази способност и мимиката, при която устните се извиват нагоре много по-рязко отколкото при искре-ната усмивка, се превръща в негова запазена марка. (Вж. фигура 5Е). Това е върховната усмивка, която се усмихва покровителствено на другите усмивки.
Фигура 5ЕУсмивка,Чарли Чаплин”
Следващите четири усмивки изглеждат по един и същи начин, но имат съвсем различни социални функции. Всички те са волеви. Често при тях се появява асиметрия.
Смекчаващата усмивка прави по-малко остро някое неприятно или критично съобщение, като често предизвиква ответна усмивка. Тя се прави преднамерено, с бързо, рязко начало. Ъглите на устата най-често са стегнати, а понякога долната устна се оттласква нагоре за момент. Обикновено смекчаващата усмивка се придружава от кимване и лек наклон на главата надолу и настрани, с което се изразява известно снизхождение към човека, който е обект на критика.
Примирителната усмивка признава, че горчивият хап ще бъде преглътнат без протест. Човекът очевидно не е щастлив, но с усмивката си казва, че приема тази нежелана участ. Действието е същото като при смекчаващата усмивка, но без движението с глава. Вместо него може да се види моментно повдигане на вежди или свиване на рамене, или да се чуе въздишка.
Координиращата усмивка регулира комуникационния процес в разговора между двама или повече участници. Тя е любезна, сговорчива, изразява съгласие, разбиране, намерение за участие или признание за нечие подходящо изказване. Усмивката е лека, обикновено асиметрична и не включва действие на околоочните мускули.
Специфичен вид координираща усмивка е ответната, която слушателят използва, за да сигнализира на говорещия, че е разбран и няма нужда да повтаря или да перифразира думите си. Тя е еквивалентна на „ъ-хм“, „добре“ или кимване с глава, от каквото е често придружена. Говорещият не я приема като знак, че слушателят му е радостен или щастлив, а като окуражителен сигнал да продължи.
Всяка от тези четири вида усмивки - смекчаваща, примирителна, координираща и ответна - може да бъде заместена от искрена, непресторена усмивка. Хора, които изпитват удоволствие от посочените функции - слушане, координиране и пр. - могат да демонстрират непринудена, неволева усмивка вместо някой от описаните по-горе волеви варианти.
Сега да се обърнем към фалшивата усмивка. С нея човекът цели да убеди околните в наличието на положителна емоция, каквато всъщност не изпитва. Лъжецът може да не чувства никакви емоции или да се мъчи да прикрие отрицателни такива. За разлика от тъжната усмивка, която признава негативното състояние, фалшивата се стреми да подведе наблюдателя. Тя е единствената усмивка, която лъже.
Няколко са белезите, по които фалшивата усмивка се отличава от искрената:
Фалшивите усмивки са по-асиметрични от ис-крените.
Фалшивите усмивки не са придружени от действия на околоочните мускули, така че при лека до средна фалшива усмивка не се наблюдават някои от характерните черти на леката до средна искрена усмивка: повдигнати скули, леко смъкване на веждите, кожни гънки и малки бръчици около очите. Сравнете изражението на фигура 6 (фалшива усмивка) с това на фигура 5А (искрена усмивка). Ако усмивката е по-широка от средната, съкращаването на главния зигоматичен мускул ще повдигне скулите, ще нагъне
Фигура 6АИскрена усмивка
Фигура 6
Фалшива усмивка кожата под очите и ще образува бръчици около тях. Но това няма да смъкне веждите надолу. Ако застанете пред огледало и постепенно се усмихвате все по-широко и по-широко, ще забележите, че скулите ви постепенно се повдигат и се появяват характерните бръчици, но веждите ви няма да се смъкнат, тъй като околоочните мускули не се задвижват. Неучастието на веждите е тънък детайл, но той е решаващ знак за разграничаването на искрените от широките фалшиви усмивки.