нали поради неправилна преценка за лъжа. Макар да е невъзможно да изкореним напълно грешките при детекцията на лъжата, трябва да вземем мерки за редуцирането им.
Първата предпазна мярка е да направим по-ясен и прегледен процеса на тълкуване на поведенческите знаци за измама. Информацията в предишните две глави за това как лицето, тялото, гласът и думите издават измамата няма да сложи край на погрешните преценки, но ще ги направи по-видими и поправими. Изобличителите не бива да разчитат само на усет и на интуиция. Ако имат по-задълбочено разбиране за основанията на своите преценки, те ще могат да се учат по-добре от опита си, като отхвърлят, коригират или дават по-голяма тежест на някои знаци за измама. Несправедливо обвиненият също ще спечели -той ще бъде в по-добра позиция да оспори дадена преценка, ако базата, върху която е взета, е ясно дефинирана.
Друга предпазна мярка е да разберем по-добре същността на грешките при детекцията на лъжата. Изобличителят може да допусне два основни вида грешки, противоположни по причина и последствия: да не повярва на истината, преценявайки искрения за лъжец, и да повярва на лъжата, преценявайки лъжеца за искрен.3
Без значение дали изобличителят разчита на полиграф или на своята интерпретация на поведенческите знаци за измама, той е податлив към тези две основни грешки. Спомнете си пасажа, който цитирах във втора глава от романа на Ъпдайк „Ожени се за мен“. Джери заварва съпругата си Рут да говори по телефона с любовника си и като забелязва, че гласът й е по-женствен, отколкото когато разговаря е него, я запитва: „С кого говори?“ Рут измисля някаква история: „С някаква жена. Обажда се от неделното училище да пита ще запишем ли Чарли и Джоана.“ Ако Джери повярва на Рут, ще направи грешка от типа „повярвана лъжа“. А сега да си представим друг сюжет: Рут е вярна съпруга, която наистина е говорила с някого от неделното училище, а Джери е мнителен съпруг. Ако той реши, че вярната му съпруга лъже, ще направи грешка от типа „неповярвана истина“.
През Втората световна война Хитлер прави грешка „повярвана лъжа“, а Сталин прави също толкова катастрофална грешка „неповярвана истина“. С разнообразие от средства - слухове, симулиране на концентрация на войска, подхвърляне на фалшива информация към немски агенти - съюзниците (Великобритания, САЩ и Канада) внушават на немците, че операцията за откриване на втори фронт в Европа ще бъде не в Нормандия, а при Кале. Цели шест седмици след десанта на нормандския бряг немците упорстват в грешката си и вместо да изпратят подкрепления в Нормандия, държат голяма част от войските си в готовност за инвазията при Кале, убедени, че операцията в Нормандия е само отвличаща вниманието прелюдия! Прекрасен пример за „повярвана лъжа“ - немците преценяват като вярна дезинформацията за съюзнически десант в Кале, докато тя всъщност е прилежно подготвена измама. Лъжата - планът за нахлуване при Кале - е приета от немците за истина.
Точно обратната грешка - определяне на истината като лъжа - е отказът на Сталин да повярва на многобройните предупреждения, някои от които са отправени от собствените му агенти в немските войски, че Хитлер готви нападение срещу Русия. Типична грешка от типа „неповярвана истина“: Сталин приема достоверните доклади относно немските планове за лъжа.
Важно е да се разграничат тези две основни грешки, защото това заостря вниманието на изобли-чителя към двата главни риска. Не е възможно да бъдат избегнати и двата - изборът е кой от тях да се поеме. Изобличителят сам ще прецени кога е по-добре да рискува да бъде измамен и кога - да отправи фалшиво обвинение. Печалбите и загубите при всеки от тези два възможни курса - подозрение към невинен или кредит на доверие към лъжец - зависят от лъжата, от лъжеца и от изобличителя. Последствията от едната грешка може да са много по-ужасни, а може да са еднакво тежки.