Покерът е друга ситуация, която не позволява емоциите да се маскират. Когато един играч получи силни карти и се развълнува от шанса да направи удар, той трябва да скрие вълнението си от другите играчи, за да не се оттеглят от играта. Но с която и емоция да го замаскира, има риск. Ако симулира разочарование или раздразнение, другите ще си помислят, че е изтеглил лоши карти и ще очакват да пасува, а не да продължи. Той трябва да остане е типичното за покера безизразно лице. В случай че покерджията получи слаби карти, би могъл да скрие разочарованието си, като симулира радост и вълнение, за да създаде впечатлението, че готви удари, и да принуди другите да се оттеглят. Но това няма да е убедително за другите играчи, освен ако не го смятат за новак - опитният покерджия не показва никакви емоции.
Някои професионални покерджии използват по-различен стил. В статията си Poker Lies and Tells психологът Дейвид Хеяно пише: „...играчите са оживени и постоянно разговарят помежду си, за да изнервят опонентите си. Карат истините да звучат като лъжи и лъжите - като истини. Придружават оживеното бърборене с преувеличени жестове. Ето как един играч описа свой колега: „Този се кълчи, сякаш играе кючек.“
Впрочем неистините в покера - прикриване и блъфиране - не отговарят на моята дефиниция за лъжа. Никой не очаква играчите на покер да покажат картите, които са изтеглили. Правилата на играта представляват предварително уведомление, че участниците ще се опитват взаимно да се заблудят.
Всяка от емоциите може да се използва за маскиране на всяка друга. Най-често използваната маска е усмивката. Тя служи като антипод на всички негативни чувства - страх, гняв, печал, отвращение и пр. Лъжецът често прибягва до нея, защото при много измами е необходимо да се изрази някаква доза задоволство. Разочаровният служител се усмихва, за да не покаже пред шефа си, че изпитва огорчение или яд от това, че отново е избрал друг за повишение. Жестокият приятел представя унищожителната си критика като доброжелателност чрез загрижена усмивка.
Друга причина усмивката да се използва често като маска е, че тя е част от традиционния поздрав и е задължителна при повечето размени на любезност. Ако човек се чувства отвратително, той обикновено не го показва и не започва да говори за това веднага след като поздрави. Вместо това се очаква да скрие негативните си чувства, да сложи на лицето си любезна усмивка и да отговори на въпроса „Как сте?“ с „Добре, благодаря, а вие?“. Истинските му чувства вероятно ще останат неразкрити - не защото усмивката е съвършена маска, а защото при тези социални ритуали рядко някой се интересува как другият действително се чувства. При тях не се очаква нищо повече от престорена сърдечност. Никой не подлага този вид усмивки на анализ. Хората са свикнали да не обръщат внимание на лъжите в любезното общуване. Би могло да се твърди, че е грешка въобще да ги наричаме лъжи, тъй като неписаните правила на етикета представляват вид уведомление, че след традиционния въпрос няма да последва достоверен рапорт.
Има и още една причина за разпространеност-та на усмивката като маска - тя е мимиката, която най-лесно може да се изпълнява волево. Децата се усмихват още преди да са навършили година. Това е първото лицеизражение, което бебето прави предумишлено, с цел да се хареса на другите. През целия живот социалното общуване изисква да се усмихваме фалшиво, демонстрирайки чувства, които всъщност не изпитваме. При тези неискрени усмивки се получават грешки — може да са ненавременни и не на място, твърде бързи или твърде бавни, подранили или закъснели, несинхронизирани с придружаващите думи. Но самите движения на мускулите не представляват трудност, което не е така при изразяването на други чувства.
По-трудни за фалшифициране са негативните емоции. Изследванията ми, описани в пета глава, показват, че повечето хора не могат по своя воля да задвижат мускулите, нужни за реалистично пресъздаване на страх или печал. Гневът и отвращението са малко по-лесни за фалшифициране, но често стават грешки. Ако измамата изисква симулация на отрицателна емоция, а не само на усмивка, лъжецът може да се затрудни. Има и изключителни актьори като
Хитлер, които успяват лесно и убедително да имитират отрицателни емоции. На една от срещите си с британския посланик Хитлер изглеждал разярен, не бил в състояние да обсъжда повече въпроса. Но присъствалият немски протоколчик пише: „В момента, в който вратата се затвори след посланика, Хитлер се плесна по бедрото, засмя се и каза: „След този разговор е свършено с Чембърлейн - довечера правителството му ще падне.“