Выбрать главу

Ударих топката прекалено силно и тя хлътна заедно с шестицата в страничния джоб.

— Как е изчезнала от Световното изложение?

— Няма такова нещо. Това е една от разпространените заблуди. Кралицата била върната от изложението, след това стояла известно време в Двореца на минералите в Пуебло, който по-късно бил разрушен. Никой не знае какво се е случило със сребърната дама. Просто изчезнала.

Симарон изби още няколко топки и се съсредоточи върху осмата.

— И все пак не те разбирам — казах аз. — За какво ти е партньор като Баросо Шушумигата?

Той вдигна глава и ме погледна с присвито око.

— А на теб за какво ти е клиент като него?

— Това е друга работа.

— Ха!

Той безпогрешно улучи осмата топка и я запрати в ъгловия джоб. Кип шумно засмука през сламката.

— Злобен билярд играеш, дебелако.

Симарон се завъртя към него озадачен, или може би ядосан.

— Пол Нюман — обясни Кип.

— Първата ми сделка с Баросо беше съвършено законна — заяви Симарон, без да ме поглежда. — Подводни съкровища край островите на Флорида. Нямаше нужда да раздуваме акциите. Дявол да го вземе, аз бях най-големият акционер в компанията, която откри останките. Посетих старите морски архиви в Мадрид, проучих сведенията за кораба. Познавах всяко златно кюлче на борда, всяко отделно украшение. Но преди да започнем изваждането, парите ни свършиха. Онзи проклет глупак Баросо просто не искаше да повярва, че ще го намерим. Вече никога нямаше да въртя бизнес с него, ако не бях хлътнал по Хосефина.

Смешно. Вероятно и аз бих зарязал Шушумигата, ако не беше тя.

— Тя ли те насърчи?

— Хосефина си мислеше, че мога да го превъзпитам. Точно както се е надявала и за теб.

— Това беше много отдавна.

— Може и тъй да е, но когато ми потрябваха пари за новата операция тук, пак се обърнах към Баросо. Имам земя, имам карти и концесии, но се нуждаех от начален капитал. Казах му: никакви фокуси. А той рече, че нямало страшно, щял да повери финансите на адвоката си. Вече нито крачка не правел без своя адвокат, добрия стар Джейк Ласитър. Точно тъй рече.

— Добрият стар Нейтън… Нейтън, Нейтън Детройт — пропя Кип.

— Е, това го чувам за пръв път — казах аз, без да обръщам внимание на Кип. — Защитавал съм Шушумигата пред съда, но никога не съм му се бъркал в бизнеса. Можеше да ми се обадиш. Трябвало е да провериш.

— Да бе, много неща можех да направя, но се нуждаех от сделката. Казвах си, че е защото Баросо щеше да събере пари, но напоследък си мисля, че е било заради Хосефина. Цялата работа стана така. Питах я за теб и тя каза, че си свестен адвокат. Дори нямах нищо против старите истории помежду ви. При мен бизнесът винаги е на първо място. Както и да е, тукашните ми адвокати уредиха всичко — възнаграждения за организаторите, премии при успешна находка, акционерен устав, два милиона застраховка за мен и Баросо, споразумение да не продаваме своите дялове, освен помежду си. Всичко беше наред.

— И за какво? Да търсите разни съкровища. Да гоните измишльотините на пияници и фантазьори. Ако твоите карти бяха истински, из тия планини щеше да гъмжи от техника и специалисти на големи компании. На всяка крачка щяхме да се препъваме в хеликоптери и лазери.

— Глупак ли ме наричаш?

В гласа му вече нямаше и помен от гостоприемство.

— Не, просто имам чувството, че след онази торба със злато си превъртял. И новият ти проект ще свърши като историята със Сребърната кралица. А наивните акционери ще си загубят парите, дори Шушумигата да не ги е откраднал.

— Знаеш ли, веднъж в един бар в Карбъндейл някакъв тип ме нарече смахнат. Стоя аз там, пия си бирата и никого не закачам, а онзи — май беше шофьор — идва при мен. Ти, вика, си онзи тъп дангалак, дето гони златото на Коронадо, нали? Аз не му обръщам и капка внимание, ама той не мирясва. Досажда ми, сочи ме и разправя на другите, че съм най-големият глупак в цялата област. Беше горе-долу колкото теб, само малко по-тесен в раменете. Накрая просто му сграбчих яката и го отлепих от пода. В бара имаше тавански вентилатор и перката го тресна по ухото. Спря се, естествено, затова смъкнах онзи тип, след това пак го вдигнах и тъй десетина пъти наред, додето му потече кръв от носа и от двете уши.