Добре, кой можеше да го е убил? Ако наистина беше убит. Според Соколов кръвта в ровъра съвпадала с тази на Шушумигата, но не открили нито труп, нито някаква друга улика. Сърфистите нищо не знаели. Шушумигата просто беше изчезнал — може би окървавен, но невидим.
А сега аз се мъчех да разгадая тази история, но излизах от разсъжденията с празни ръце и неясно лошо предчувствие.
Телефонът ме стресна. Едва на втория сигнал осъзнах какъв е този звук. Овладей се, момко!
Гласът на Джоу-Джоу беше отчаян.
— О, Джейк! Слава богу, че те намерих.
— Какво има? Какво се е случило?
— Той ме удари. О, боже, точно както по-рано. Беше почнал да ме удря, Джейк. Толкова гняв имаше в него. Мислех си, че вината е моя и накрая не издържах. Затова го напуснах, но мислех, че сега се е променил.
Яростта започна да се надига в стомаха ми като огнена топка, стегна гърдите, запуши гърлото. Едва можех да говоря.
— Нарани ли те?
— Не. Прави го само за да причини болка, да ме унижи. Ако наистина се отпусне, няма да оцелея.
— Къде си?
— В обора. Някой ни е видял на концерта. Или пък е поръчал да ме следят, защото знаеше, че те целунах. Направо побесня. Метна ме до другия край на обора. Джейк, сигурно съм прелетяла десетина метра. После ме вдигна и ме зашлеви веднъж, след това още веднъж и…
— Идвам. Чакай ме там.
— Не! Моля те, Джейк! Не искам да ме виждаш такава. Лицето ми е подуто и съм… и съм толкова мръсна.
— Какво?
— О, скъпи, не исках да ти казвам. Той ме изнасили. Смъкна ми дрехите, просто ги разкъса на парцалчета. Беше обезумял, гледаше като бесен звяр. Облада ме и ме заряза тук, мръсна, гола и замръзнала. — Тя понечи да каже още нещо, но избухна в ридания. Аз чаках. Жегата се разля по тила ми, изби ме пот. — О, Джейк, чувствам се толкова глупава. Толкова ме е срам.
— Чакай там. Не мърдай. Пристигам веднага.
— Не, недей!
— Джоу-Джоу, кълна ти се, че ще го разкъсам на парчета, а след като лекарите го закърпят, ще заведем дело.
— Не, Джейк! Ти не разбираш. Всичко е много по-сложно, отколкото си представяш.
— Знам. Каза го и преди. Че не си ми казала всичко, че съжаляваш задето Шушумигата ме е замесил в тая история и се надяваш да ти простя. Когато пристигна, ще ми разправиш.
— Ще ти кажа още сега, скъпи, само се успокой. Нищо ми няма. Не бива да идваш тук. Сими е в къщата. Ако той…
— Не мърдай — повторих аз. — Чакай ме.
Изхвръкнах навън и се втурнах към колата. Кип снимаше как някакво мършаво псе вдига крак до едно дърво. Не знам как изглеждах, но Кип се завъртя озадачен и видях как го обзема страх. Той заряза кучето и хукна към колата.
— Вуйчо Джейк, какво има? Лицето ти е съвсем издивяло.
— А?
— Така казва баба. Че си сладък като майчино мляко, но когато съвсем издивееш, по-добре да не ти се мярка човек.
Откъм съседното бунгало се зададе бащата на двете хлапета, подръпвайки тирантите на карираните си бермуди.
— Кип, бързам и нямам време за обяснения. Стой тук.
Скочих в колата, но докато палех мотора, Кип метна вътре камерата и прескочи вратата, точно както съм го учил.
— Не на мен тия, мой човек — рече той. — Баба казва още, че като издивееш, преставаш да мислиш. Ще вземеш да направиш някоя глупост, тъй че съм длъжен да те пазя.
— Стига, Кип, марш навън! Работата е сериозна.
Колата потегли и Кип си сложи колана.
— Не те пускам сам в индианския лагер. Ще яздя зад теб, вуйчо Джейк.
Усетих, че онзи с бермудите ни гледа как спорим.
— Кип, това не е кино. Казвам ти за последен път, марш навън!
Посегнах да разкопчея колана.
— Ще викна, че ме тормозиш — заяви Кип. — Потегляй, преди онзи с голите пищялки да е застанал пред колата.
— Кип!
— Ти обеща вече никога да не ме оставяш сам. Последния път…
— Помня — казах аз и натиснах педала.
Вдигнахме облак прах и се понесохме към ранчото Ред Кениън. Твърдо бях решил това да ми е третата и последна среща с единствения жив свидетел.
18.
Зъб за зъб
Баба ме е учила да различавам доброто от злото.
Нямах нито майка, нито баща и пет пари не давах за приказките на разни учители, свещеници и посланици от ООН. Мотаех се из Кий Ларго и Исламорада с хлапетата от бедняшките квартали. Тяхната представа за забавление беше да мятат камъни по колите на туристите, а в свободното време да разбиват автомати за безалкохолни напитки. Бащите им — доколкото имаха бащи — работеха на рибарски корабчета или по пътните строежи. Поне някои от тях.