Учех се или от баба, или от по-големите момчета, които киснеха около денонощния магазин на Литъл Пайн Роуд — мястото, където пропих бира, когато бях горе-долу колкото Кип.
Слава богу, че си имах баба.
Тя ме научи да не мамя, да не крада и никого да не удрям пръв. Научи ме да избягвам жестокостта в делата и думите. Научи ме, че черните и кафявите струват колкото белите, а понякога и доста повече.
А когато пораснах още мъничко, тя ме научи никога да не вдигам ръка срещу жена.
— Само най-долни изроди бият жените си, да го запомниш. Само хилав, жалък, проскубан плъх би замахнал срещу жена и туй до ден-днешен не го е вършил нито един Ласитър. Няма и да го извърши. Разбра ли?
Казах й, че съм разбрал и ако някога видя мъж да бие жена, ще му попреча веднъж завинаги.
— Още нещо, Джейкъб. Нито един истински мъж не заставя жената да върши каквото не иска. Щом жената не иска да бъде пипана, не я пипай.
И това разбрах. Мисълта за мъж, който насилва жена, каквато и да е тя, ме отвращава. А като си мислех, че това се е случило на Джоу-Джоу, направо побеснявах.
По пътя покрай Уди Крийк ме догони още един спомен. През първата си година като служебен защитник имах доста случаи на домашно насилие. Един от първите ми клиенти — тъп и ухилен хахо — беше метнал тиган горещи пръжки по жената, с която живееше. Кипящата мазнина бе оставила върху лицето й белег от едното око през носа до горната устна.
— Кучката си го заслужаваше — каза ми той, без да изпуска цигарата от устата си. — Сто пъти съм й казвал да държи поне шест бири в хладилника. Като налива човек цял ден асфалт по покривите в тая жега, много ясно, че се прибира жаден. А тя пържи бекон и ми вика: „Извинявай, скъпи, само една остана, ама нали взе колата, пък бях купила яйца и хляб, та нямаше как да мъкна бира“. Изпих аз бирата и смачках кутията в челото й. Кучката само ми се усмихва. Е, тогава ми причерня и грабнах тигана.
После той се ухили, търсейки одобрение от своя служебен защитник. Така де, нали сме мъже и знаем, че понякога трябва да ги пердашиш, та да се сещат кой е отгоре.
Не се гордея с онова, което извърших. Той беше дребен, жилест и почернял от работа на открито, със сбръчкано лице и тъпи, безизразни очи. Очакваше да го порицаят, евентуално да му лепнат условна присъда, а след това да пийне с приятелите и да се похвали какъв урок е дал на кучката. Но не очакваше адвокатът му да издивее заради някаква си бита жена.
— Ако обичаш, изгаси тая цигара — казах аз.
Той се озърна.
— Не виждам пепелник.
— Искам да я глътнеш — поясних кротко аз.
Той се усмихна нервно, сигурно се питаше дали не си правя майтап. Оставих го да се чуди, после излязох иззад бюрото, сграбчих яката му и го вдигнах на крака. Цигарата падна, но аз я подхванах. И до днес помня как горещата пепел парна дланта ми. Очите му се разшириха от страх. Пуснах яката и здраво го стиснах за челюстта. Щом отвори уста, натъпках цигарата вътре, халосах го под брадата и завъртях главата му към тавана.
— Гълтай! — изревах аз. — Гълтай, бездарно влечуго!
Видях как адамовата му ябълка изтласка фаса надолу, после го пуснах.
Изродът подаде жалба и за един месец ме лишиха от адвокатски права. Наложи се да мина психиатричен преглед, после да посещавам курс „Алтернативи на насилието“, предназначен — което е най-смешното — за съпрузи побойници. Когато се върнах на работа, прехвърлиха ме в отдела за граждански спорове, където трябваше да защитавам един шаман, който правел жертвоприношения с живи кози на терен, използван обикновено за продажба на наркотици.
Година по-късно, вече в частния сектор, се сблъсках с още един от тия страхливи кретени. Този беше синеок, рус тарикат с широко двуредно сако. За такива типове баба казва, че се мислят за последната кока-кола в пустинята. Беше богаташко синче, караше порше, живееше в луксозен блок на един от островите край магистралата. Известно време бе споделял лъскавия апартамент с една стюардеса, на която накрая й дошло до гуша от вечните му изневери. Когато си тръгнала, русият хубавец се почувствал засегнат и я помолил да му върне коледните подаръци. Тя помислила, че се шегува — защото й бил подарил коронки на предните зъби — но той все пак си ги прибрал. С клещи.