Не знаех.
Той спря на една ръка разстояние и изстреля два бързи леви. Те отскочиха от рамото ми, но не без да оставят траен спомен за посещението си. Финтирах отляво и нанесох десен прав, който той блокира с левия лакът. От цялата работа си изпатих най-много аз. Кокалчетата ми уж бяха заздравели, но при удара пламнаха от болка.
Той беше по-едър, по-силен, с по-дълги ръце. Обикновено аз съм в тази позиция. Сега трябваше да се държа на разстояние — извън неговия обсег — и да атакувам фронтално. Високият, силен боец се съсредоточава върху нападението и не мисли за отбрана. Използва по-дългите си ръце, за да обработва врага от безопасно разстояние. По-дребният трябва да напада, отбива и контраатакува, като съкращава нападателната дистанция и удължава защитната.
Той връхлетя отново, аз отскочих и забих един ляв в слепоочието му, докато минаваше покрай мен. Потиснах желанието да нанеса серия удари и зачаках нов шанс за контраатака. Не се наложи да чакам дълго.
Той се обърна и пак връхлетя. Завъртях се, за да имам свободно пространство отзад, после отстъпих в стил „паун“ от кунгфу. Симарон нанесе с лява ръка най-калпавия си удар досега. Прекрачих напред и му забих един десен над окото, после се прицелих с ляво кроше към брадата, но го улучих по шията.
Отскочих назад и го зачаках да дойде.
— Слабак — подвикна той. — Какво, страх ли те е?
— Бягай да си шибаш овцете — отвърнах аз. Остроумието ми няма граници.
Този път той запази дистанция, финтира отляво и замахна с крак към слабините ми. Ритникът не беше достатъчно бърз и аз го отбягнах, като отстъпих крачка назад. Симарон едва не загуби равновесие. Изкушавах се да го нападна, но останах на място. Той изруга и отново тръгна насреща, а аз кръжах и внимавах да не ме притисне към някоя стена.
Той пак опита ритник, този път по-отблизо. Аз бях заел позата „богомолка“ и с едно дръпване го проснах по гръб. Симарон се стовари с трясък върху дъските, а аз отново устоях на изкушението да нападна. Почнехме ли борба на пода, нямах никакъв шанс.
Той стана и предпазливо пристъпи към мен. Този път аз останах на място. Обикалял съм достатъчно гимнастически салони, за да усвоя основните принципи на самозащитата. В момента прилагах женската тактика Винг Чжун. Тя е предназначена за бой на жена срещу мъж, но не бях чак такъв шовинист, че да не видя колко е уместна в момента. Целта е да изтощиш едрия противник, като отбягваш ударите му. Моята стратегия беше да го вбеся, да го накарам да загуби търпение. Същевременно проверявах доколко е издръжлив. Трябваше да се изтощи от толкова тичане и ръкомахане.
В животинското царство има нещо подобно. Щъркелът напада змията с човка, но тя отскача, после се хвърля към главата на щъркела. Щъркелът отбива с крило контраатаката и всичко започва отначало. Който се изтощи пръв, най-вероятно ще загуби око, или ще усети смъртоносно захапване. Ако и двамата грохнат, разотиват се и чакат до новата схватка.
В момента последното ми звучеше най-добре. Бях пристигнал напомпан с адреналин, готов да нанасям тежки телесни повреди. Сега просто се защитавах след несправедливото обвинение. Всичката праведна ярост се беше събрала в масивните юмруци на К. К. Симарон.
Този път той финтира с крак и аз наведох ръка, за да отклоня ритника, който така и не дойде. Симарон ме халоса в ребрата с юмрук, или може би с парен чук. Свих пръстите на дясната си ръка като нокти — каратистите го наричат кумаде. Целех се в очите, но вместо това забих два пръста в носа му. Бях влязъл прекалено рисковано и той омота лявата си ръка около главата ми. С дясната замахна да ме удари в лицето и аз задърпах с всичка сила, като напъвах колене и въртях тяло в отчаян опит да се изтръгна. Това го разклати и юмрукът улучи челото ми, но хватката не отслабна.
Клатушкахме се напред-назад по платформата като пияни моряци, опитващи да танцуват. Той вече пъхтеше. Макар и едър, не беше в добра форма. В задавения му дъх долавях мирис на уиски. Докато се борехме, плъзгайки крака по дъсчения под, аз намерих опора, напрегнах крака, извъртях бедро и отблъснах противника към стената. Главата му изкънтя върху дъските, но явно пострада по-малко от тях. Когато Симарон отлепи гръб от стената, коленете му се подгънаха и аз преминах в атака.
Грешка.
Симарон се преструваше. Нанесох ляв удар, той се отдръпна, после скочи напред и заби къс прав в корема ми. Докато пъхтях и се превивах, Симарон мина отзад и преметна лакът през шията ми. Размахах ръце назад, но не напипах нищо, а хватката ставаше все по-здрава и започна да ме души.