Продължавайки да стиска, той ме блъсна в стената с главата напред. Този път дъските изпращяха, а може и да беше черепът ми. Чух Джоу-Джоу да крещи:
— Не, Сими! Ще го убиеш! Недей!
Колко мило.
Колко грижовно.
Колко късно.
Вече губех съзнание, когато натискът около шията ми изчезна. Отворих очи, но бях замаян и Кит Карсън Симарон сякаш танцуваше наоколо. Вдигнах ръка да го отблъсна, а той ме сграбчи за китката, изви я отзад и пак ме запокити към стената. Този път връхлетях с цяла тежест, дъската се изкърти и отхвръкна навън. Ако не бях по-широк от нея, щях да изхвръкна и аз, което би ми спестило доста неприятности.
Отлетях от стената, Симарон ме сграбчи за същата китка, пак я изви и ме метна в обратна посока, където налетях на парапета над конските отделения. Може гредата да беше проядена от термити, или пък комбинацията от скорост и маса се оказа прекалено голяма за старата дървения. Както и да е, парапетът се строши и аз полетях в пространството.
Стоварих се с тътен върху нещо живо. Съществото се размърда, издаде някакви гръмки звуци и аз рухнах на пода, а то започна да гази и рита. Прикрих с ръце главата си и се претърколих, като плюех кръв, кал и слама. Над мен половин тон конско месо се зъбеше, тропаше и протестираше на висок глас срещу неканения съквартирант.
Чух гласове — Джоу-Джоу крещеше нещо, но не различавах думите. Кип също говореше и изведнъж ме обзе тревога за него. Ако Симарон ме убиеше, какво ли щеше да направи с малкия очевидец?
Опитах да прогоня мъглата в главата си. Чух стъпки по стълбата. Тежки стъпки. Хванах се за гривата на коня и станах на крака. Ако това беше филм, още при падането щях да яхна мощния жребец без ни най-малки поражения върху интимните ми части. Щях да прошепна в ухото му някоя магическа дума и той щеше да събори с копита вратата на отделението. После с юнашки вик щях да грабна Кип и да го отнеса в галоп към лунните лъчи и ветреца, развяващ косите ми.
Само че не беше филм, всичко ми се мержелееше пред очите и доколкото можех да преценя, главата ми бе омазана със смес от кръв и фъшкии.
Вратата на отделението се отвори и чух гласа на Симарон:
— Излизай, адвокатче. Не съм свършил с теб.
Отдръпнах се към стената зад коня — точно там, където казват, че не бивало никога да заставаш. Плеснах го по задницата и той се стрелна през отворената врата, а аз хукнах подир него.
К. К. Симарон обаче не беше вчерашен и притежаваше изключителна бързина за толкова едър мъж. Той отскочи и конят дори не го закачи, но това поне ми даде възможност безпрепятствено да изхвръкна навън.
Конят полетя към отворената врата на обора и аз се опитах да го последвам, но Симарон бе предвидил хода ми. Изпречи се пред мен и аз вдигнах ръце.
— Край. Стига ми толкова.
Той стоеше и ме гледаше.
— Сими! — Гласът долетя откъм платформата над нас. Писклив и истеричен. — Сими, той ме изнасили! Нима ще го пуснеш?
Момент! Та нали преди малко го молеше да не ме убива? Дявол да го вземе, какво точно ставаше тук?
— Не — каза той, като пристъпи към стената и смъкна от една кука солиден камшик. — Никъде не го пускам. Ще му тегля един бой. Такива белези ще му оставя, че да ме помни цял живот.
Този път крясъкът долетя отляво. Симарон и аз се озърнахме едновременно.
— Аз съм Спартак!
С този вик Кип се хвърли в атака, насочил грамадна вила към слабините на врага. Симарон се извъртя, намалявайки мишената до ширината на бедрото си. Шиповете се плъзнаха покрай крака му, сетне той светкавично грабна дръжката точно там, където навлизаше в желязната част. Наистина притежаваше изключителна бързина.
С един замах на китката Симарон вдигна вилата и Кип увисна, сякаш тренираше овчарски скок. После я тръсна и хлапето се търкулна на пода.
— Друг път първо удряй, а после викай — посъветвах го аз.
— Това не ни трябва — рече Симарон и запрати вилата над главата ми.
За всеки случай приклекнах. Вилата се заби с трясък в отсрещната стена и остана да стърчи, вибрирайки като камертон.
— А сега, малкия, да се махаш оттук — добави Симарон.
Кип се поколеба.
— Нищо ми няма — излъгах аз и Кип тръгна към отворената врата, като се озърташе тъжно и уплашено.
— Дай сега да привършваме с теб — каза Симарон.