Кенеди въздъхна.
— И това ново евангелие, до което е стигнал, след като е разкодирал Скоросмъртницата, е онова, неизвестното?
— Точно така. Това е уникално. Неоткрито досега евангелие, датиращо вероятно от първи век след Христа.
— Така ли? Но Скоросмъртницата е от Средновековието.
— Скоросмъртницата е само превод, както вече знаете. Когато Стюарт е тръгнал да търси оригиналния документ, от който е направен преводът, се е насочил право към най-ранните кодекси и свитъци точно отпреди него — онези от Наг Хамади и папирусите от библиотеката „Джон Райландс“22, дори находките от Мъртво море, макар поне на теория те да са части от Стария завет. Ето. Виждали ли сте това някога преди?
Той отвори тетрадката си и прелисти няколко страници, след това се обърна с лице към Кенеди. Тя прочете кратък списък.
„Р52
Р75
NH II-1, III-1, IV-1
Eg2
В66, 75
С45“
— Да — каза. — Виждала съм го и преди. Беше написано на обратната страна на снимката, която Стюарт Барлоу държеше под плоча на пода в кабинета си. Какво означава?
Гасан затвори тетрадката, сякаш се притесняваше някой друг, освен него да не прочете написаното, макар че бе обещал да каже всичко, което знае.
— Всички тези букви и цифри са съкращения — каза той. — Обозначения на определени свитъци и кодекси на определени места. „Р“ означава Папируса от „Райландс“. „В“ е Бодмер23, а „С“ е колекцията „Нестър Бийти“24. „NH“ разбира се е Наг Хамади. Сигурно вече се досещате какво е общото между всички тези документи. Или съм ви надценил?
Кенеди се замисли за Скоросмъртницата.
— Това са ранни копия на Евангелието на Йоан — предположи тя.
— Точно така. Евангелието на Йоан, или в някои случаи Апокрифон на Йоан — свързан текст. Някои са цели, други частични, а трети само фрагменти. Но всички са от Йоан. Не знаем кой от документите, които Барлоу е прегледал, е източникът за Скоросмъртницата, но можем да предположим, че е бил пълно или почти пълно копие от Евангелието на Йоан от края на I в. пр.Хр. или началото на II век.
— И тук се обърках — призна си Кенеди. — Как от Евангелието на Йоан стигаме до този другия текст?
— Чрез шифър, разбира се.
Отговорът беше кратък и неясен, назоваваше очевидното.
— Това е бил целият смисъл на работата на Барлоу и същността на откритието му.
Кенеди се опитваше да формулира същия въпрос по друг начин. Знаеше, че става дума за шифър. Но искаше да разбере каква е механиката му, същността на кодирането.
Гасан видя колебанието й и въздъхна.
— Много добре — каза той. — Отначало. Сержант Кенеди, мисля, че ви обясних още първия път, когато разговаряхме, че кодексът е текст с много части.
— Казахте, че два или три отделни документа могат да се окажат в един и същ кодекс — потвърди тя.
— Точно така. В древния свят не са имали понятие за целостта и самостоятелността на посланието. Папирусите са били редки и скъпи, затова хората ползвали каквото имали подръка. Така се получавали странни съседства — диалог на Платон се озовавал до библейски трактат — и всичко това се случвало без особени притеснения от страна на съставителите. Дори не започвали новия документ на нова страница, просто продължавали директно оттам, където свършвал предишният. Това са видели учените и в Скоросмъртницата. В нея е цялото Евангелие на Йоан и седем реда от друго, различно евангелие. Сторило им се съвсем естествено да приемат, че някой е започнал превод на кодекс от арамейски, тръгнал е от началото му и е спрял, когато по някаква причина са го прекъснали.
— Така.
— Но да предположим, че тези два текста или единият и малък откъс от втория са събрани заедно по други причини. Ако разгадавате анаграма, размествате буквите, докато стигнете до нова дума. Така „картоф“ става „фактор“. Или „пропаст“ става „паспорт“. Ако някой се натъкне на кодирано послание, може да запише заедно с него шифъра, за да успее после да го разгадае.
22
Колекция от папируси, намерени в Гърция и Северна Африка, която се пази в библиотеката „Джон Райландс“ на Манчестърския университет. Сред нея е и може би най-ранното оцеляло копие на Евангелието на Йоан. — Б.пр.
23
Колекцията на Бодмер е открита през 1952 година в Египет и съдържа 22 папируса, сред които има откъси от Стария и Новия завет. — Б.пр.
24
Колекция от 22 папируса с библейски текстове от Стария и Новия завет, повечето от III в. сл.Хр. Част от тях се съхраняват в Дъблин, а друга — в Мичиганския университет. — Б.пр.