Кенеди сама провери часовете и след това почете с минута мълчание детективската работа на Могс. Може да не е била цяла минута, но пет секунди със сигурност.
— Права си — каза тя, изпълнена с възхищение. — Направо си ги… заковала, госпожице Могс. Айлин. Много припрян призрак.
Могс се засмя, очевидно доволна и от шегата, и от похвалата.
— Припрян призрак, а след това два дни — нищо. После започват да валят подобни истории. Докато началниците на Бонвил установят, че липсват няколко файла и кажат на шефа на отдела, другите измислици започват да излизат в медиите. И точно така е отразено — още един призрак от полет 124.
Кенеди кимна бавно, обмисляйки цялата логическа верига.
— Наистина много хитро — промълви тя. — Замиташ си следите, доколкото е възможно, но когато разбираш, че все пак след теб е останало нещо, пускаш още фалшиви следи, за да изглежда като че ли всички тези информации не водят до никъде.
— Престараването на лошия лъжец26 — каза Могс.
Звучеше като цитат, но Кенеди не го разпозна, а и нямаше желание да пита на кого е. Вместо това попита Гейл:
— Значи мислиш, че някой се е възползвал от временното отсъствие на този човек, за да стигне до компютъра му и да вземе нещо от него? А след като той е умрял, вместо да се завърне на работното си място, е разпространил всички тези свръхестествени истории като димна завеса?
— Точно това си мисля — съгласи се Гейл.
— Мисля, че грешиш, шерифе.
Гейл премигна няколко пъти, защото грубите думи му се сториха като плесница. Само преди миг те бяха съзаклятници — или по-точно заедно преследваха съзаклятници, а сега като че ли Кенеди повече не искаше да играе на тяхна страна.
— Как така? — попита я той.
Тя се обърна към Могс.
— Имаш ли списъка с пътниците от полет 124? — попита.
Могс кимна.
— Имам всяка информация, която може законно да се събере за случката, както и още малко отгоре.
— Можеш ли да ми го дадеш?
Могс отиде до бюрото си и включи компютъра. Шериф Гейл се доближи до нея и застана зад гърба й, докато тя въвеждаше паролата си. Сложи длани на раменете й закрилнически и в знак на солидарност. Те бяха показали своята рожба на Кенеди, която май се канеше да я изхвърли заедно с водата от коритото.
Могс натисна няколко клавиша и отвори един файл.
— Така — каза тя. — Ето го.
— Намери Питър Бонвил.
— Намерих го. В началото на списъка е.
— Добре. А сега ще ти кажа номера на мястото му — продължи Кенеди.
Могс я изгледа озадачено.
— По памет?
— Допреди малко изобщо не бях чувала името му.
— Тогава откъде знаеш номера на мястото му?
— Може и да не го знам. По много причини се надявам да греша. Но не е ли 29Е?
И двамата прочетоха какво пише на екрана, а след това се обърнаха и се взряха в нея.
— Откъде знаеш? — попита Гейл.
Кенеди бръкна във вътрешния си джоб и извади оттам сгънатия лист, който Гейл й беше дал предния ден: фотокопието на надрасканата банкнота, която Бранд бе носил със себе си. Подаде им я. Гейл я взе и я разгледа, но Могс се досети първа.
— Трите линии на банкнотата — каза тя. — Минават през серийния номер в долната част.
— Да му се не види! — възкликна Гейл, щом осъзна след секунда за какво става въпрос. Трите червени линии пресичаха Е, 2 и 9.
— Първото нещо, което си помислих, когато видях банкнотата, беше, че може да е някакво шифровано послание — каза Кенеди. — Хората, които издирвам… много обичат кодовете и скритите послания. И предполагам, че се мислят за по-умни от останалите и че могат да вършат всичко открито, стига след това да пускат димни завеси. Това много прилича на техния почерк.
— Но защо да означава, че грешим? — попита Гейл.
— Защото мислите, че атаката в компютъра на Бонвил е случайна. Но тя не е. Човекът, дал тази банкнота на Бранд, му е казал с нея кой е тяхната мишена. Което означава, че Бранд се е качил на самолета с ясното намерение да убие Бонвил. И то по причини, които вече никога няма да научим…
— О, мили боже! — промълви Могс.