Дали не се поддаваше на параноя? Не преминаваше ли обичайната му предпазливост границата с манията и психозата? Или пък реагираше на нещо, което още не си бе пробило път от подсъзнанието към логичната му мисъл? Обикновено се доверяваше на инстинктите си, но от доста време беше под напрежение. Умората се стоварваше върху него с такава тежест, че я усещаше почти физически. А с нея идваше и отвращението от съприкосновението му с хората наоколо — бъбренето им сякаш бе израз на объркването и раздвоението в собствените му сърце и душа.
Тилмън отиде в далечния край на помещението за пътници и от там влезе в доста по-малко пространство с покер автомати от едната страна на вратата и тоалетни — от другата. Бръкна в сака си за един от многото пликове с пари, които носеше, по-точно онзи, в който имаше няколко монети в евро. Първо напипа господин Снежко, еднорога, и затъкна едната предна лапа на пухкавата, безжизнена и горчиво-сладка играчка в джоба на джинсите си. Тя увисна като талисман, загубил магическата си сила, а Тилмън пъхна четирийсет-петдесет евро в едноръкия пират: дръпна ръчката и натисна бутоните безразборно. Изразходи платеното време, без да се съсредоточава в това, което прави, не спираше да наблюдава минаващите и просто мотаещите се. Те го подминаваха и се мотаеха много убедително. Нямаше нищо необичайно, никакви предупредителни сигнали. Но пък и в Букурещ нямаше. Не беше възможно да стигне до целта, ако подценява враговете.
Когато монетите му свършиха, той погледна часовника си. Пътят от Кале до Дувър отнемаше само деветдесет минути, а повече от половината вече бяха изтекли. Върна се в помещението за пътници, постоя малко на опашка, за да си купи кафе, но шумът и клаустрофобията отново го потиснаха. Избяга още преди да е отпил и две глътки от блудкавата отвара.
Не бяха му останали много места, на които да отиде. Реши да прекара последния половин час от пътуването отвън на палубата. Но умората започваше да го надвива. При липса на достатъчно кофеин можеше да се ободри, като наплиска лицето си със студена вода. Тръгна към врата с нарисуван на нея мъж, чиито ръце бяха разперени настрани като на каубой, отиващ на дуел.
Тоалетната представляваше кутийка без прозорци с писоари по цялото продължение на едната стена, мивки срещу тях и три кабинки в дъното. Подът бе залят с вода, част от която идваше от запушена с тоалетна хартия мивка точно зад вратата. Депресиращата картинка се осветяваше от една-единствена потрепваща неонова лампа.
Тилмън метна якето си върху автомата за кондоми и пусна сака в краката си. Източва дълго чешмата, докато се увери, че няма да потече студена вода. Но въпреки стайната й температура, си наплиска лицето с нея, след това натисна копчето на машината за сушене и наведе глава под струята въздух. Вратата зад гърба му се отвори и затвори с въздишка.
Изправи се и ги видя. Бяха двама и вървяха един до друг към него. Ослепително красиви мъже, спретнати и сериозни, облечени в костюми — приличаха на онези, които чукат на вратата ти, за да те питат дали си открил Исус или дали могат да разчитат на гласа ти за кандидата на Консервативната партия. Тилмън имаше време само да забележи естествения синхрон в движенията им, който сигурно бе резултат от безкрайни упражнения под ръководството на един треньор или командир. След това вдигнаха ръце и късите остриета в тях проблеснаха на различни места по траекторията, която описаха, щом отразиха светлината от неоновата лампа над тях.
Тилмън дръпна якето си от автомата за кондоми с лявата си ръка и го размаха във въздуха пред себе си. Отстъпи два-три метра назад, колкото пространството му позволяваше. Зад този подвижен щит успя да измъкне тежкия револвер от обичайното му място на колана и освободи предпазителя.
Надяваше се, че размаханото яке ще им отвлече вниманието, но двамата мъже сякаш очакваха да направи така. След като вдигна оръжието, единият се извърна и ритна във въздуха — перфектно йоко гери11. Тилмън усети накъде бе насочен ударът, но мъжът се движеше толкова нечовешки бързо, че всяка съпротива беше безсмислена. Петата му се удари във вътрешната страна на китката на Тилмън, преди той да успее да се отдръпне. Ударът изби револвера и той изтрака на пода. До този миг балансът на силите беше в негова полза, но сега определено се обърна в полза на остриетата.
И двата ножа се издигнаха със свистене във въздуха, единият се насочи към сърцето на Тилмън, а другият към лицето му. Хванат натясно, той се престори, че ще отскочи надясно, като в същото време размаха якето надолу и го уви около китката на мъжа вляво. Острието в ръката на другия нападател направи дълбока и дълга прорезна рана над лакътя му, но той пренебрегна болката. Издърпа с якето единия мъж в обсега на дясната си ръка. Удари го в лицето и след като видя, че онзи не падна, го заобиколи. Другият вече се приближаваше, за да замахне отново, но полезрението му бе ограничено, което даде на Тилмън глътка въздух.