Двамата мъже реагираха и се движеха като един. Този, който беше оплетен в якето, падна на колене, а другият се наведе над него и атакува с острието. Тилмън се наклони назад, прегъвайки колене като танцьор на лимбо, и ножът профуча на сантиметри от гърдите му.
Нападателят му прескочи коленичилия и отново се хвърли върху отстъпващия Тилмън, като размахваше ножа на нивото на корема му. Тилмън инстинктивно свали ръка, за да блокира движението, което заплашваше да го изкорми. И този инстинкт замалко да го убие. Ножът проникна през защитата му без никакво усилие, сякаш ръцете му бяха неподвижни, а докато се дърпаше встрани, усети и дори чу свистенето на преминаващото покрай лицето му острие.
Другият мъж вече се бе изправил на крака зад него и нещата вървяха от зле на по-зле. Тилмън прецени ситуацията. Уменията по карате не го впечатляваха. И двамата мъже бяха по-слаби от него и дори ножовете им не им даваха кой знае какво предимство в ограниченото пространство на тоалетната. Това, което му пречеше да ги победи, беше, че са двама и се движеха отвратително бързо. При равни други условия вероятно щеше да е мъртъв до десет секунди. Единствената му надежда бе да наклони везните в своя полза. Посегна нагоре и вкара юмрук в средата на неоновата лампа.
При липсата на прозорци флуоресцентната лампа беше единственият източник на светлина в помещението. Когато стъклото се разби под незащитените му кокалчета, тоалетната потъна в непрогледен мрак.
Тилмън падна на пода и се претърколи. Заопипва за оръжието си, чието местонахождение се бе постарал да запомни. Нищо.
Стъпки и разплискана вода. Нещо се движеше вдясно от него. Той изрита, докосна го с крак и пак се претърколи. Този път пръстите му напипаха познатия студен метал на револвера. Сграбчи го и го вдигна, след това се изправи и започна да стреля в широк обхват: веднъж, два пъти, три пъти, обиколи четвърт от помещението.
Рискът беше пресметнат. Стрелбата на сляпо показваше къде се намира. В абсолютната тъмнина нямаше нищо по-лесно от това някой от тях да хвърли смъртоносно острия нож към светлината от дулото. Но револверът му бе зареден с патрони „Касул“, калибър 454, които надвишаваха по мощ дори куршумите на „Магнум“. Дори нападателите му да носеха защитни жилетки под елегантните си костюми, това нямаше да ги спаси. Само едно точно попадение щеше да ги извади за дълго от строя.
Тилмън вдигна револвера на височината на главата си и започна да се движи в осморка. Отстъпи към вратата. Неговата почти фотографска памет му помогна отново и само след три стъпки той почувства дръжката на вратата да се опира в кръста му.
Усети ново движение, този път вляво. Стреля в тази посока. В револвера му остана само един патрон. След това ритна вратата зад себе си. В помещението нахлуха светлина и шумът от покер автоматите. И двамата мъже бяха настъпвали към Тилмън в тъмното. Единият си държеше ръката, там където куршумът го беше облизал. Другият се хвърли върху Тилмън и замахна с ножа към него.
Без тази непредвидена светлина острието щеше да се забие право в гърлото му. Но тъй като бе предупреден в последния момент, веднага се задействаха уменията му по Крав Мага12, които бе усвоил като наемник от едно хитро старо копеле на име Винсънт Лес. Когато двамата полетяха навън в коридора, той използва дясната си ръка, която още стискаше оръжието, за да отклони удара настрани, след това хвана китката на мъжа със свободната си длан и я изви така, че той изпусна ножа. Вкара отново ръката с пистолета в обсега между двете тела и удари нападателя с приклада в лицето. Отдръпна се от него, когато той падна. Успя да запази равновесие, обърна се и побягна. Единият му враг бе повален, другият беше ранен, но му бе останал само един патрон и независимо дали щеше да победи или загуби, не можеше да си позволи да стане обект на официално разследване.
Тилмън не мина през общото помещение за пътници. Те сигурно бяха чули изстрелите и паниката беше направила тълпата непроходима. Намали скоростта и тръгна с бърза крачка — ако бе продължил да тича, щеше да привлече повече внимание. Зави покрай първия изпречил му се ъгъл в коридора и веднага се смеси с друга тълпа, която се бе насъбрала около безмитния магазин. Очевидно изстрелите се бяха чули и дотук, но хората все още не бяха разбрали от коя посока са дошли и се чудеха накъде да побегнат. Тилмън си проправи път през развълнуваното множество възможно най-бързо. Точно в момента най-голямата опасност за тях идваше от неговата близост.
12
Система за самозащита, основана на естествени реакции, прости движения и агресивни защитни принципи, създадена в Израел. — Б.ред.