— Видял си? Как?
— Хвърлиха го по мен.
— Сигурен ли си, че е бил със същата форма?
— Трябваше да обгоря раната си, защото кръвта не спираше да тече.
— Добре — призна Кенеди. — Значи е същият.
— Не ми беше хрумвало да проверявам какъв е ножът — каза Тилмън, малко нездраво превъзбуден. — Виждаш ли? Две глави мислят по-добре от една.
Кенеди се засмя, без да иска.
— Но и двамата нямаме представа какво търсим — отбеляза тя.
— Съгласен съм. Но познавам един човек. Инженер.
— Инженер? Тилмън, идеята ми е, че произходът на ножа може да…
— Той е инженер, много добре запознат с оръжията. Странна птица. Казва се Партридж. Нека му се обадя и пак ще ти звънна.
Тилмън затвори и Кенеди си събра нещата. Точно тогава усети някаква странна връзка с мистериозния Майкъл Бранд. Ако наистина беше ограничен от понесени щети и се опитваше да се измъкне от трудна, объркана и неподдаваща се на разрешаване ситуация, значи беше в нейното положение. Тя също компенсираше и поправяше грешките на други хора, както и своите собствени; опитваше се да намери безопасна пътека през минното поле, което сама бе натъпкала с взривоопасни устройства. А дори можеше да няма спасителен път.
Но поне знаеше откъде трябва да започне.
28.
— Не искам да създавам проблеми — каза Роз Барлоу. — Просто имам непоносимост към глупостта. Вашият колега не спря да ме лъже дори когато го помолих направо. Затова му казах да си тръгва.
Наряза пастата на резени и на Кенеди й се стори, че ги нареди маниакално прецизно. Върху чинията бе изрисувано логото на ресторанта, в който двете се бяха разбрали да се видят. Намираха се в Ситито, на стотина метра от Краставицата18, където Роз работеше, а заведението се казваше „Караваджо“. Изборът му се оказа лош по много причини: цените, неприятното напомняне за ножове.
— Не мисля, че сержант Коумс би ви излъгал безцеремонно — отвърна куртоазно Кенеди. — Но сигурно не ви е описал цялата картина.
Роз изсумтя.
— Дори не ми даде предварителните скици. Излезе ми с някакви глупости как сега разследването било много по-обемно отпреди и било важно да провери предишните ми показания, за да е сигурен, че не съм пропуснала да кажа нещо… каква дума използва? Нещо съществено. Но когато го попитах какво се е случило, за да се промени така всичко, не ми даде ясен отговор. Казах му, че според мен вие ръководите разследването, а той се изсмя и каза, че не е вярно. Само това, но ми се стори, че има още какво да добави, стига да иска. Попитах го какво значи това, а той се опита да ме баламосва като ученичка: че не било моя работа, той бил дошъл само да провери показанията ми и нямал много време. Но чашата преля, когато ми каза, че ако искам да хванат убиеца на брат ми, трябва да правя каквото ми казва и да го оставя да си върши работата. Тогава се запънах.
Кенеди кимна. Беше й много приятно да си представи тази сцена.
— Вярно е, че разследването стана по-обемно — каза тя, като внимателно подбираше думите си. Разказа на Роз за другите смъртни случаи, поне за повечето. Но нямаше сили да й каже какво се е случило с Харпър.
Роз обаче беше прочела във вестниците и имаше представа какво премълчава Кенеди.
— Вие бяхте ли там? — попита тя. — Когато другият мъж загина? Онзи полицай Харпър?
— Бях — каза Кенеди. — Да. Сара Опи беше последният жив член от екипа на брат ви. Не знаехме това, когато пристигнахме при нея. Но то стана ясно, докато говорехме. Решихме да я поставим под полицейска закрила, но тръгнахме прекалено късно. И я убиха.
— Пред очите ви — каза Роз и се взря проучвателно в нея.
— Пред очите ми — потвърди Кенеди. Знаеше, че това е съчувствие, а не обвинение, но все още й беше трудно да говори спокойно и емоциите я блокираха.
Роз видя под какво напрежение е и повече не спомена за Харпър.
— Но защо ще искат да убият доктор Опи? — попита тя. — Имам предвид, след толкова време? Мислех, че другите смъртни случаи са…
Тя се поколеба и остави Кенеди сама да каже думата:
— … накуп? Да, така е. И мисля, че отговорът е: тя умря, защото ние отидохме при нея. Не може да е съвпадение, че убийците пристигнаха по едно и също време с нас. Те са ни следили — или за да разберат колко знаем, или за да попълнят празнините в собствената си информация.
— Или и двете.
— Да. Или и двете.
С възхитителна сдържаност Роз изяде половината паста — три парченца, всяко на една хапка, почти както се ядат стриди, наведнъж. После събра лепкавите върхове на пръстите си.
18
Шеговито име на административна сграда в Лондон, наричана така заради специфичната си форма. — Б.пр.