— И въпреки това успяхте да решите проблема ми за по-малко от ден — каза Кенеди с надеждата да отклони разговора от забравените уравнения на Лагранж. — Това е наистина впечатляващо.
— Дори по-впечатляващо, отколкото си представяте — каза самодоволно Партридж. — Защото е много далече от моята дисциплина, сержант Кенеди.
Обърна се към нея усмихнат, за да види каква ще е реакцията й.
— Дори не е оръжие.
Кенеди се намръщи. Припомни си ужасната мъчителна смърт на Харпър.
— Виждала съм на какво е способен този нож — каза тя, след като се овладя.
— О, много е опасен — съгласи се Партридж, като продължи да се усмихва. — Дори смъртоносен. Но работата е там, че не е направен, за да убива.
— Обяснете ми — помоли го Кенеди.
Усмивката му се разшири още малко.
— Всичко с времето си.
Партридж спря пред една отворена врата. На табелката до нея пишеше: „ЗАЛА 57: ДРЕВЕН ЛЕВАНТ“. Кенеди зърна през вратата витрина с небоядисани глинени гърнета. Като дете точно това бе асоциирала винаги с Британския музей, затова предпочиташе Музея по естествена история, Природонаучния музей и дори Музея на декоративните изкуства „Виктория и Албърт“.
— Левант — каза Партридж бавно и прецизно, все едно четеше лекция — е областта, в която се намират днешните Сирия, Ливан, Йордания, Израел и окупираните територии до Израел.
— И преди колко време се е наричала Левант? — попита внимателно Кенеди. Почуди се дали не бе изпратена за зелен хайвер и колко време ще й трябва, за да се отърве от този иначе добронамерен, но досаден човек.
— Не съм историк — напомни й Партридж. — Мисля, че повечето от експонатите тук са отпреди осем хиляди до петстотин години преди рождество Христово. Най-добре би било да ви покажа по-късен пример на вашето асиметрично острие, но за тази цел би трябвало да ви заведа в Кралския оръжеен музей в Лийдс. Тук няма нито един нов екземпляр.
Влезе в залата и Кенеди го последва. Минаха покрай гърнетата, след това покрай множество плочи с барелефи, а най-накрая спряха пред витрина, пълна с метални инструменти.
— Втората полица — каза Партридж, но Кенеди вече го беше видяла. Направи го несъзнателно, макар да знаеше, че Партридж не се нуждае от потвърждение — вдигна ръка, докосна стъклото и посочи.
— Ето го — каза тя. — Това е.
Точно това оръжие нямаше как да прореже рамото й и да отнеме живота на Харпър. То беше проядено от старост. Повърхността му бе мръсна и покрита с патина до такава степен, че дори не можеше да се отгатне от какъв метал е направено. Дръжката също беше износена. Но острието имаше съвсем същата форма, която се бе запечатала в паметта й: много късо, почти толкова широко, колкото и дълго, с асиметрична издатина на върха, заоблена отдолу.
Сега, когато го гледаше в спокойна обстановка, й се стори малко нелепо. За какво можеше да служи този смешен нож? И каква беше функцията на заоблената издатина на върха му? Докато се взираше в него, нещо се сви в гърдите й и спря дъха й. Не беше страх. Наистина се уплаши, когато убиецът от Парк Скуеър насочи пистолет срещу нея. Но към този нож, който уби Харпър и рани нея, изпитваше само омраза.
— Какво е това? — попита тя Партридж. С облекчение установи, че гласът й е спокоен. Емоцията бе останала заключена дълбоко в нея. Щеше да се отърве от нея по-късно.
— Бръснач — каза Партридж. — С него мъжете се бръснели и оформяли брадите си. Този е от бронз и както виждате от придружаващия надпис, е открит в гробница в Семна19. Но формата му се свързва предимно с по-късен период и с друга част на Близкия изток.
Обърна се с лице към нея и хвана ръце зад гърба си.
— По време на римската окупация на Израел и Палестина — започна той — на поробените евреи било забранено да носят оръжия. Но няма как да те арестуват за притежание на бръснарски принадлежности. Поне в началото. Затова борците за свобода започнали да ходят с такива бръсначи, скрити в ръкавите на робите си. Когато минавали покрай римски войник или цивилен представител на властта, бръсначът можел да влезе в незабавна употреба и отново да се скрие в рамките на няколко секунди. Това е оръжие на атентатор, и то много ефикасно. Римският термин за този нож с късо острие е „сика“, а бунтовниците, които са го използвали, били наричани сикарии.
19
Град крепост, основан по времето на египетския фараон Сенусрет (1965–1920 г. пр.Хр.) на западния бряг на Нил. — Б.ред.