Момчетата се сбогуваха, след което Иън се извърна към него.
— Някой ден ще дойда да ви видя в Дания.
— Много ще се радвам — кимна Малоун и стисна ръката му. — Наистина.
Мис Мери стоеше зад Иън, положила ръце на раменете му. Гордото изражение на лицето й казваше всичко. Най-после се беше сдобила със син.
А Иън с любяща майка.
— Май удари часът да се простиш с живота на улицата — каза той.
— Прав си — кимна момчето. — Мис Мери иска да живея при нея.
— Чудесна идея.
Таня направи крачка напред и го прегърна.
— Беше ми много приятно да се запознаем, господин Малоун. Предложихте ни страхотни приключения.
— Ако някога ти потрябват препоръки за разузнавателния бизнес, обърни се към мен — усмихна се той. — Справи се много добре.
— Беше невероятно преживяване. Никога няма да го забравя.
Малоун остави Гари да се сбогува със сестрите и дръпна Ричардс встрани.
— Какво се случи там вътре? — тихо попита тя.
— Дневникът и дешифровката вече не съществуват. Изгоряха в огъня. Официално това не се е случило.
Не й беше разказал много за снощния си разговор със Стефани, но потвърждението дойде още рано сутринта.
— Връщат те на работа в АБТОП. Заповедта идва от най-високо място. Всичко е забравено.
— Вече се чудех как ще си изкарвам хляба — усмихна му се тя с благодарност.
— Благодаря ти за всичко, което направи там долу. Дължим ти живота си.
— И ти би постъпил по същия начин.
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Каквото пожелаеш.
— Не се променяй. Продължавай по същия начин. Притежаваш достатъчно качества, за да пратиш правилата по дяволите.
— Страхувам се, че това е единственият начин да си върша работата — въздъхна тя.
— Точно това исках да чуя.
— Но все пак убих Матюс. Бих могла да го прострелям в крака и просто да го обезвредя.
— И двамата знаем, че това нямаше как да стане. Мръсникът заслужаваше да умре. На твое място и аз бих постъпил по същия начин.
— Вярвам ти — отвърна тя, след като го изгледа изпитателно.
— Още навремето го предупредих, че някой ден ще прекрачи границата, и това наистина се случи.
Тя му благодари за всичко, което беше направил за нея, помълча за миг, после добави:
— Може пък и аз да отскоча някой ден до Копенхаген. Просто ей така, да те видя…
Но очите й обещаваха много повече.
— По всяко време — кимна той. — Само ме предупреди.
Върнаха се при останалите.
— Е, оказа се, че бяхме един чудесен екип — усмихна се той. — Благодаря на всички.
Дълго гледа след тях, докато се отдалечаваха към гарата, за да вземат влака за Лондон. Двамата с Гари щяха да тръгнат направо за летище „Хийтроу“. Пред главния вход на къщата вече ги чакаше кола, уредена от Стефани Нел.
— Добре ли си? — подхвърли на Гари той.
Всъщност двамата почти не бяха обсъждали събитията от предишния ден. Момчето не беше участвало пряко в ликвидирането на Антрим, но беше допринесло за смъртта му.
— Той беше лош човек — прошепна Гари.
— Във всяко едно отношение — кимна Малоун.
Светът бе пълен с мошеници, измамници и всякакви други измислени герои, а родителите правеха всичко възможно да предпазят децата си от тях. Но в този случай истината трябваше да излезе наяве. Той се чувстваше длъжен да каже каквото трябва.
— Ти си мой син, Гари. Във всяко отношение. И винаги ще си останеш мой син. Нищо не е в състояние да промени това.
— А ти си моят баща. Това също не може да се промени.
Малоун усети как го побиват тръпки.
— Вчера се наслуша на разни неща — подхвърли той.
— Трябваше да ги чуя. Такава е реалността. Мама дълго време ги държеше в тайна от мен. Но аз най-сетне стигнах до истината.
— Сега вече и двамата знаем защо майка ти не споделяше нищо за Антрим.
— Дължа й извинение — кимна Гари.
— Тя със сигурност ще се зарадва. Преди време двамата с нея допуснахме много грешки. Хубаво е да знаем, че повечето от тях са поправени. Поне аз се надявам да е така.
— От днес никога повече няма да ме чуеш да говоря за това. Всичко приключи.
— Така и трябва да бъде. А какво ще кажеш за случилото се тук? Защо да не го запазим за себе си?