Ричардс му се беше обадила два месеца след лондонските им приключения, а после дойде да го види в Копенхаген, където прекараха няколко наистина забележителни дни. Известно време след това си разменяха имейли, но в крайна сметка прекратиха контактите помежду си. Понякога той се питаше какво ли е станало с нея.
— Не исках Гари да познава този човек — въздъхна Пам. — Той не означаваше нищо за мен и исках нещата да си останат така.
— Гари пръв разбра какво е важно за Блейк Антрим. Особено след като чу какво мисли за него той. Знам, че е било болезнено, но по-добре, че стана така. Сега и двамата знаем защо си мълчала толкова дълго.
— Той е истинският ти син. Нито веднъж не показа, че знае за родния си баща.
— Някой ден ще стане добър агент — усмихна се Малоун. — А за нас остава да се надяваме, че няма да прояви интерес към тази професия.
— Част от мен се бунтува от факта, че е видял истинската същност на Блейк. Не искам цял живот да се пита дали няма да стане като него.
— О, ние обсъдихме този въпрос, след като се прибрахме в Копенхаген. Според мен той няма подобни притеснения. Ти правилно отбеляза, че си е истински Малоун. Поне по отношение на важните неща в живота.
— Блейк още ли е там, в онова подземие?
— Да — кимна той. — То се превърна в неговия гроб.
Стефани му съобщи, че няма да има поредната златна звезда на мемориалната стена в Лангли. Просто защото това бе привилегия за героите.
— А истината за Елизабет Първа ще остане неразкрита?
— Така трябва да бъде. Светът не е готов да приеме истината за тази част от историята.
Малоун я остави да осмисли огромната важност на отминалите събития. Самият той си изясни свързаните с тях подробности след разговор с Гари, а няколко седмици по-късно — и със самата Стефани. Съвместно разследване на Министерството на правосъдието и английското Вътрешно министерство беше установило всички подробности, свързани с дейността на Антрим и Матюс.
Такива бяха последиците от съгласието му да направи проста услуга на добър приятел.
— Самолетът ми за Копенхаген излита след три часа — изправи се той.
Беше пристигнал в Щатите, за да купи антикварни книги и реши да се отбие за няколко дни в Атланта, за да се види с Гари. Не беше очаквал да проведе този разговор, но се радваше, че нещата между него и Пам най-после се бяха изяснили.
Край на тайните.
— Престани да се самообвиняваш — добави той. — Всичко това се е случило много отдавна и би трябвало да е забравено.
Тя се разплака. Което беше необичайно. Пам беше твърда жена. Проблемът беше там, че бе прекалено твърда. Прибавено към собствената му неспособност да се справя с емоциите, това качество автоматично ги беше превърнало във воюваща двойка. Макар и щастлив в много отношения, бракът им в крайна сметка се оказа провал. Слава богу, че след толкова години двамата най-после си дадоха сметка, че взаимните обвинения са безсмислени. Гари беше единственият смисъл в живота им.
Стояха изправени от двете страни на кухненската маса. После тя пристъпи към плота и откъсна няколко парчета домакинска хартия, за да попие сълзите си.
— Съжалявам, Котън. Много съжалявам, че се получи така. Трябваше да бъда честна с теб. Още преди много години.
Вярно. Но и това беше минало.
— Изложих живота ти на опасност — добави тя. — И на детето си, за бога!
Той нарами сака си и тръгна към вратата.
— Да речем, че сега сме квит.
В очите й се появи объркване.
— Как е възможно това?
Ако беше чул този въпрос три години побрано, със сигурност щеше да има отговор. Но много неща се бяха случили, откакто напусна Джорджия и се премести в Копенхаген. Животът му стана друг, с нови приоритети. Омразата към бившата съпруга беше не само безсмислена, но и непродуктивна. Освен това беше разбрал, че все пак е само наполовина виновен за натрупалата се болка.
Беше време да обърне гръб на всичко това и да продължи напред.
На лицето му се появи широка усмивка.
— Всъщност сме повече от квит — искрено добави той. — Защото ти ми върна Гари.
Благодарности
Сърдечни благодарности за дванайсети път на Джина Сентрело, Либи Макгуайър, Ким Хоуви, Синди Мъри, Скот Шанън, Деби Ароф, Каръл Лоуенстийн, Мат Шуорц и всички от „Реклама и продажби“.
Специални благодарности на Марк Тавани, който притежава умението да извлича и невъзможното от писателя. Чест е да бъда част от Балантайн Букс и екипа на Рандъм Хаус Пъблишинг Груп.