Благодарности и на Саймън Липскар, който продължава да предлага експертни съвети.
Трябва специално да спомена: Ник Сейърс, завършил Оксфорд, изключителен джентълмен и издател, който ми помогна по отношение на английските подробности (като всякакви грешки са само мои); Иън Уилямсън, изключителен представител за английски автори, който ни показа Оксфордшър; и Мерил Мос и нейния рекламен екип, Деб Зипф и Джери Ан Гелър, най-добрите в бизнеса.
И както винаги, специални благодарности на съпругата ми Елизабет, моята невероятна муза.
В предишни книги съм благодарил също и на Джесика Джоунс и Естър Гарвър. Благодарение на тях функционира „Стив Бери Ентърпрайсиз“ и те поемат голяма част от товара.
Джесика и Естър, тази книга е за вас.
Бележки на автора
За написването на този роман се наложи да пътувам до Англия два пъти. Вторият ми престой се удължи по неволя, защото точно тогава изригна онзи вулкан в Исландия, който доведе до временно спиране на целия въздушен трафик. Аз обаче се възползвах добре от допълнителните три дни и обиколих доста места в компанията на съпругата ми Елизабет, които по-късно намериха място в романа.
Но сега е време да отделим фактите от измислиците.
Последните мигове от живота на Хенри VIII (описани в Пролога) са предадени достоверно. Повечето от репликите на краля съществуват в различни исторически източници. Той действително е умрял в отсъствието на децата си, а присъствието на Катрин Пар край смъртното му ложе не е доказано. Разбира се, споделянето на тайната на Тюдорите с последната съпруга на Хенри е моя измислица. Смъртта на Хенри VII в двореца „Ричмънд“ (Глава 10) е описана достоверно. Присъствието на наследника му е добавка от моя страна. В това отношение много ми помогнаха записките на сър Томас Райътсли.
Много хора са убедени, че Лондонската общинска полиция е Скотланд Ярд, но аз реших да използвам истинското й наименование. Това се отнася и за Сикрет Интелиджънс Сървис, която е по-известна като МИ6. А Агенцията за борба с тежката организирана престъпност (АБТОП) (Глава 3) е английската версия на ФБР.
Замъкът „Уиндзор“ и параклисът „Сейнт Джордж“ са великолепни паметници на културата. Там е погребан Хенри VIII — в саркофага под мраморната плоча, както е описано в Глава 3. Епитафията е цитирана точно, както и фактът, че гробът на Хенри е бил отворен през 1813 г.
Коректно са описани Флийт стрийт и Сити (Глава 9), а също и Инс ъф Корт (Глава 10). Някога днешните Мидъл и Инър Темпъл са били главната крепост на тамплиерите. Средновековното поземлено дарение на адвокатите от Хенри VIII и Джеймс I е потвърден исторически факт (Глава 13). То включва Пъмп Корт и Голдсмит Билдинг (Глава 58), като аз си позволих някои промени във втория. Историята в Глава 10, в която се твърди, че Войната на Розите е започнала в градините, също се приема за достоверна, макар че никой не знае със сигурност дали това е било така. Инс ъф Корт се управляват от Съвет на старейшините начело с ковчежника (Глава 26). Комплексът се използва едновременно като учебен център и управленска структура за обикновените членове и ролята му е много близка до тази на щатските адвокатски асоциации в Съединените щати. Описаната в Глава 10 Мидъл Темпъл е може би най-историческата част на Инс ъф Корт, но кръглата Темпъл Чърч е най-известната (Глави 9 и 10). Килията на покаянието в църквата (Глава 12) е отворена за посетители. Съгласно специален кралски указ Инс ъф Корт трябва да поддържа Темпъл Чърч като място за молитви на вярващите (Глава 13).
Орденът на Дедал е не само творение на Томас Матюс, но и мое. Но самата легенда за Дедал (Глава 12) е заимствана от митологията. Дворецът „Нонсъч“ (Глава 25) е съществувал някога. Изчезването му също е описано достоверно. Символите в него (Глава 25) са художествена измислица, но се базират на използваните в Шифъра на Копиале (изображението на който се намира в Глава 15). Аз само адаптирах този германски ръкопис, съдържащ 75 000 знака, към тази изцяло английска история. Едва наскоро комбинацията от абстрактни символи и букви от латинската и старогръцката азбука бе напълно разшифрована.
В тази книга присъстват още много популярни места. Брюксел с прочутия си Manneken Pis („Пикаещото момченце“) — Глави 16 и 20; Портман Скуеър и хотел „Чърчил“ (Глава 35), „Пикадили Съркъс“ и лондонският театрален квартал (Глава 25); Малката Венеция със своите издължени лодки и тесни канали (Глава 4), катедралата „Сейнт Пол“ и Галерията на шепота (Глава 5), Уестминстърското абатство и параклисът на Хенри VII (Глава 36), „Оксфорд Съркъс“ (Глава 8) и хотел „Горинг“ (Глава 54). Изумително място е и Лондонският Тауър (Глава 17), в който се намира Залата с кралските съкровища (Глава 45, 48). Лондон действително лежи върху повече от сто километра подземни реки, всяка от тях вкарана в лабиринт от тунели. Най-голямата и известна от тях е Флийт (Глава 58, 59). Подземната зала, описана в Глава 59, е изцяло мое творение, въпреки че подобни тунели и пещери непрекъснато се откриват в района на Лондон.