„Маската на младостта“ (Глава 16) наистина съществува. Затова всички портрети на Елизабет трябва да се възприемат с резерви. В романа се говори за пет такива. Заключенията са неизбежни: ние просто нямаме никаква представа как е изглеждала Елизабет I.
Самата Елизабет избира за свой наследник шотландския си братовчед Джеймс. Коронният съвет, оглавяван от Робърт Сесил (Глава 16), е доказан исторически факт. Цитираното изявление на Елизабет — Ще ме наследи човек с кралска кръв, а не някакъв негодник — се възприема като доказателство за неоспоримата й власт. Но прави впечатление мъглявостта на тези думи. Защо просто не е назовала наследника си? Странните думи обаче придобиват съвсем друг смисъл, ако приемем тезата, че тя наистина е самозванец. Историята мълчи по въпроса дали Елизабет е била наясно с плановете на Робърт Сесил да я наследи именно Джеймс. Повечето изследователи обаче са на мнение, че Сесил не би предприел нищо без личната й благословия. Действителна е и описаната в Глава 16 сцена на смъртното й ложе, по време на която се предполага, че тя е изразила категоричното си решение за наследник на престола. И желанието й било изпълнено: през 1603 г. короната преминава от Тюдорите към Стюартите без никакви възражения.
Скандална е и историята, която възникнала, докато младата принцеса Елизабет живяла при Катрин Пар и Томас Сиймур (Глава 21). Сиймур не криел апетитите си за сближаване с Елизабет и това принудило Пар да я отпрати от дома си. Малко след преждевременната смърт на Пар принцесата получила писмото, което обяснявало причините за преместването. Позволих си да променя няколко фрази от него (Глава 21). Тук е мястото да отбележа, че Пар била единствената личност (извън изброените по-горе съзаклятници), която би могла да разкрие извършената подмяна. За разлика от Хенри VIII тя прекарвала голяма част от времето си с младата Елизабет (Глава 52). Бившата кралица изпитвала дълбока ненавист към всичко, свързано с покойния й съпруг Хенри VIII. Затова е малко вероятно да е споделила с някого онова, което е знаела.
Хенри Фицрой е незаконният първороден син на Хенри VIII (Глава 40). Детайлите за него, включително за брака му с Мери Хауърд, са предадени точно. Не е известно дали Фицрой е станал баща, преди да почине едва 16-годишен. Но всички са единодушни, че приликата му с Тюдорите е забележителна, което означава, че ако е имал дете, и то е щяло да прилича на тях. Както е отбелязано в Глава 38, Мери била единственото от децата на Хенри VIII, която доживяла до четирийсет. Всичко останали умрели още преди да са навършили двайсет. Елизабет обаче доживяла до седемдесет, въпреки че в началото на царуването си се разболяла от едра шарка (Глава 38). Това било нетипично за дете на Хенри VIII.
В книгата си „Великите измамници“, публикувана през 1910 г. (Глава 25, 26), Брам Стокър пръв разказва легендата за момчето от Бизли. Текстът в Глава 27 е директен цитат от книгата на Стокър. Същото се отнася и за рецензията на „Ню Йорк Таймс“ (Глава 38).
Самият аз чух за пръв път легендата за момчето от Бизли по време на посещението си в селцето Или на север от Лондон. Стокър е първият автор, който е направил връзка между момчето от Бизли и Хенри Фицрой. Но едва ли някога ще разберем дали това е истина, или плод на творческа фантазия. Остава обаче един твърдо установен факт — всяка година на 1 май векове наред по улиците на Бизли шествало малко момченце, облечено в елизабетински костюм (Глава 27).
Защо? Никой не знае.
Гробницата на Елизабет и нейната сестра Мери в Уестминстър никога не е била отваряна. Ако в нея действително лежат костите на младата принцеса, за която се предполага, че е умряла на 13-годишна възраст, съвременната наука разполага с модерни технологии, които лесно биха установили дали това е истина.
Предварителните проучвания за този роман включваха задълбочен анализ на около 300 книги, свързани с Елизабет I. Много от тях съдържат необясними твърдения като цитираното в Глава 38. Например дословният откъс от американското издание от 1929 г. със заглавие „Кралица Елизабет“ с автор Катрин Антъни. Последният абзац от него със сигурност ще бъде запомнен: Тя отнесе всичките си тайни в гроба. Авторката не предлага никакви разкрития или обяснения на някаква тайна, оставяйки читателя в дълбоко недоумение.
Ако Елизабет I действително не е била онази, за която се е представяла, юридическата стойност на направеното през дългогодишното й управление автоматично ще бъде равна на нула (Глава 49, 56 и 63). Това се отнася и за масовите конфискации на земя в Ирландия, благодарение на които била създадена държавата Северна Ирландия (Глава 56). Всяко от даренията на ирландска земя, които кралицата прави на хилядите имигранти протестанти, ще бъде поставено под въпрос. По време на продължилите десетилетия размирици (Глава 56, 57, 59) загинали хиляди хора. Други хиляди станали жертва на насилствена смърт преди 70-те години на миналия век, когато избухнал конфликтът между юнионисти и националисти — конфликт, чиито корени се криели именно в управлението на Елизабет I. Повечето наблюдатели са единодушни, че омразата вътре в Северна Ирландия все още е жива. Тя просто клокочи под повърхността в очакване на основателна причина за подновяване на въоръжените стълкновения. А каква по-добра причина от новината, че цялото английско присъствие в страната се базира на една лъжа?