После той насочи вниманието си към Норс. Кестенявата му коса стигаше малко под ушите, подстригана на черта. Гъста, без да е рошава. Той беше гладко избръснат, с леко наднормено тегло, облечен в обикновен костюм и вратовръзка. Вниманието на Малоун беше привлечено от лявото му ухо, което бе пробито. Но нямаше обица.
— Може ли да ми покажете някакви документи, инспекторе? — небрежно подхвърли той. — Би трябвало да ви помоля за това още на летището.
Норс не отговори. Въпросът очевидно пробуди любопитството на Иън, който му хвърли заинтригуван поглед.
— Чухте ли ме, Норс? Искам да видя служебната ви карта.
— Наслаждавай се на пътуването, човече — подхвърли през рамо англичанинът.
Тонът му не хареса на Малоун и той се приведе над облегалката с намерението да покаже, че изобщо не се шегува. Посрещна го дулото на пистолет, насочен в главата му.
— Това достатъчно ли е? — попита Норс.
— Очаквах карта със снимка върху нея — отвърна Малоун, посочи оръжието и небрежно добави: — Откога градската полиция използва пистолети глок?
Не получи отговор.
— Кой си ти? — смени тона Малоун.
— Неговият пазач — отвърна Норс и дулото на глока се насочи към Иън.
Момчето се пресегна през Гари и улови никелираната дръжка за отваряне на вратата. Тя обаче не помръдна.
— Ключалките за деца са голяма работа — ухили се Норс. — Благодарение на тях палавниците не могат да се измъкнат от колата.
Малоун се втренчи в момчето.
— Ще ми кажеш ли какво става, синко? — попита той.
Иън не отговори.
— По всичко личи, че тези мъже са преодолели много препятствия, за да се запознаят с теб.
— Спокойно, Малоун — подхвърли Норс. — Това изобщо не те засяга.
— Тук си напълно прав — кимна Малоун и се облегна назад.
С изключение на факта, че и собственият му син беше в колата. Норс остана извърнат назад с насочен в Малоун пистолет. Колата продължаваше да си пробива път сред все по-оживения трафик.
Малоун се опитваше да си припомни топографията на Северен Лондон, през който минаваха в момента. Позна моста, по който прекосиха Риджънтс Канал — воден път, който се извиваше като змия през целия град, за да се влее в Темза. От двете страни на четирилентовата магистрала се издигаха внушителни дървета. Сред все по-натоварения трафик Малоун успя да зърне прочутото игрище за крикет „Лордс“, близо до което се намираше прословутата Бейкър стрийт на Шерлок Холмс. Малко по-нататък беше и Малката Венеция.
Прекосиха канала за пореден път и той успя да зърне ярко боядисаните лодки, които се разминаваха във водата. Повечето от тях бяха дълги, но с ниски бордове, за да могат да се промъкват под схлупените мостчета. От двете страни на булеварда с оголени дървета се виждаха дълги редици еднофамилни къщи, между които тук-там стърчаха високи жилищни блокове.
Дивийн насочи мерцедеса към една от страничните улички. Обстановката не се различаваше особено от тази в Атланта, където някога беше имал собствен дом. Три завоя по-нататък влязоха в просторен двор, ограден от трите си страни с високи храсти. Мерцедесът закова пред преустроена конюшня, боядисана в пастелни тонове.
Норс слезе, следван от Дивийн. После отвориха задните врати.
— Излизайте — нареди Норс.
Малоун стъпи на павираната алея, очертана от изумруден мъх. Гари и Иън направиха същото от другата страна. Иън направи опит да побегне, но Норс го сграбчи и заби главата му в колата.
— Прави какаото ти казват! — изкрещя Малоун. — Ти също, Гари!
Норс заби пистолета си в тила на Иън и го притисна с цялата тежест на тялото си.
— Да не си мръднал! Къде е флашката?
— Каква флашка? — попита Малоун.
— Накарай го да млъкне! — процеди Норс.
Юмрукът на Дивийн потъна в корема на Малоун.
— Тате! — изкрещя Гари.
Малоун се прегъна на две в опит да си поеме въздух, но все пак успя да направи знак на сина си, че е добре.
— Флашката! — извика Норс. — Къде е?
Малоун бавно се изправи, притискайки корема си с длан. Дивийн се отдръпна крачка назад и се приготви да му нанесе нов удар, но Малоун го изпревари и коляното му потъна в слабините на Дивийн. В същия миг десният му юмрук се стрелна напред и го улучи в челюстта.