— Тръгвай — каза ясно Глас.
Мърв вече го нямаше. С лекота въведе кода на доктор Аргон във вратата на Опал. Той направи това по-бързо, отколкото Аргон някога щеше, в резултат на часове, прекарани в упражнение върху открадната клавиатура в апартамента си. Кодът се променяше всяка седмица, но братята се увериха да са пред нейната стая, когато Аргон правеше обиколките си. Феите обикновено имаха кода до средата на седмицата.
Светлината на таблото, захранвано от батерия, светна зелена и вратата се плъзна. Опал Гномски висеше кротко пред него, провесена от колана си като буболечка в екзотичен пашкул.
Мърв я свали долу с лебедка в количката. Движейки се оживено и с упражнявана прецизност, нави ръкава на Опал и откри белега в горната част на ръката й, където беше поставен сънотърсачът. Той хвана твърдата буца между палеца и показалеца си.
— Скалпел — каза и протегна свободната си ръка. Глас му подаде инструмента. Мърв си пое дълбоко дъх, задържа го и направи едноинчов разрез в плътта на Опал. Завъртя показалеца си в дупката и извади електронната капсула. Беше обвита в силикон и едва с размера на болкоуспокояващо.
— Запечатай го — заповяда.
Глас се наведе близо над раната и сложи палец на всеки край.
— Излекувай я — прошепна той и сини искрици феина магия започнаха да правят кръгове около пръстите му, потъвайки в раната. След секунди пластовете кожа се затвориха заедно, само бледорозов белег показваше, че изобщо е имало разрез — белег, почти идентичен на този, който вече съществуваше. Собствената магия на Опал се беше изтощила преди месеци, след като не беше в състояние да изпълни ритуала за възстановяване на силата.
— Госпожице Гномски — каза Мърв оживено. — Време за ставане. Хоп-хоп!
Той освободи Опал напълно от колана й. Феята в безсъзнание се строполи на капака на почистващата количка. Мърв я зашлеви през устата, оставяйки розовина по бузата й. Дишането на Опал леко се ускори, но очите й останаха затворени.
— Разтърси я — каза Глас.
Мърв измъкна полицейска вълшебна пръчица от якето си. Той я зареди и докосна Опал по лакътя. Тялото на феята се замята на пристъпи и Опал Гномски се събуди като от кошмар.
— МЪХ! — изкрещя тя. — ТИ МЕ ПРЕДАДЕ!
Мърв я грабна за раменете.
— Ние сме, госпожице Гномски, Мървал и Първоглас. Време е!
Опал го изгледа ужасена.
— Калкан? — каза тя след няколко дълбоки вдишвания.
— Точно така. Мърв и Глас. Трябва да вървим.
— Да вървим? Какво имаш предвид?
— Да си тръгнем. Имаме около минута.
Опал разтърси глава, прогонвайки замаяността след транса.
— Мърв и Глас. Трябва да вървим.
Мърв й помогна да слезе от капака.
— Точно така. Клонингът е готов.
Глас отлепи фолио, което покриваше фалшиво дъно на количката. Вътре лежеше реплика на Опал Гномски, облечена в кома-костюма на клиниката на доктор Аргон. Клонингът беше идентичен до последния фоликул. Глас премахна кислородна маска от лицето на клонинга, издърпа го от мястото му и започна да я пристяга в ремъците.
— Забележително — каза Опал и погали кожата на клонинга с кокалчетата на пръстите си — Толкова ли съм красива?
— О, да — каза Мърв. — Толкова и повече.
Изведнъж Опал нададе пронизителен писък.
— Идиоти! Очите му са отворени! Може да ме види!
Глас бързо затвори клепачите на клонинга.
— Не се тревожете, госпожице Гномски, не може да каже на никого, дори ако мозъкът му разпознае какво вижда.
Опал се покатери замаяно на количката.
— Но очите му могат да регистрират изображения. Вихрогон може да реши да провери. Този проклет кентавър!
— Не се косете, госпожице Гномски! — каза Глас, като сгъна фалшивото дъно над господарката си. — Много скоро това ще е най-малката грижа на Вихрогон.
Опал си сложи кислородната маска.
— По-късно — каза тя, гласът й беше заглушен от пластмасата — Ще говорим по-късно.
Гномски потъна в естествен сън, изтощена дори от това малко усилие. Можеше да минат часове, докато феята се събудеше. След кома с такава дължина, беше много вероятно дори Опал да не е толкова умна, колкото някога беше.
— Време? — каза Мърв.
Глас погледна към лунометъра.
— Остават трийсет секунди.
Мърв приключи да закопчава ремъците, както си бяха. Като спря само за да избърше пот от веждата си, направи втори разрез със скалпела си, този път в ръката на клонинга, за да сложи там сънотърсача. Докато Глас запечатваше раната със струя магически искрици, Мърв подреждаше почистващите принадлежности върху фалшивото дъно на количката.