Еванджелин се запита какво ли е направил досега и какво ли смята да предприеме. Дали ще открие, че предатели използват частния му плаж за проникване в Англия. Дали ще открие, че тя самата е предателка. Не смееше да вдигне очи от чашата от дрезденски порцелан.
— Получих писмо от госпожа Роли — каза след известна пауза Мариан Клотилд. — Всички в Челси са много обезпокоени. Радвам се, че няма да оставиш нещата, скъпи. Госпожа Нийдъл беше мила старица, която виждаше много неща. Казвала ли съм ти, че съвсем точно предрече раждането ти? Разправяше ми още, че ще бъдеш по-красив от баща си и по-умен от мен — нещо, което тогава ми се виждаше невъзможно. И голям любовник. Което пък изобщо не ме интересуваше. — Усмихна се и го потупа по рамото. — Ще поговорим по-късно.
Херцогът рязко стана на крака.
— Еванджелин е уморена. Ще я заведа в Розовата стая, за да си почине до вечерята. Хайде, Еванджелин.
Протегна й ръка. Тя вдигна очи, кимна много бавно и му подаде своята.
— О, боже — възкликна Мариан Клотилд. — Тази вечер имаме гости. Ще ме застрелят, ако отложа поканата толкова късно. Какво ще правим?
Еванджелин чу как херцогът си мърмори нещо под носа.
— Дали по някаква случайност лейди Пембърли не е между поканените? И госпожица Сторли?
Мариан Клотилд я дари с обезоръжаваща усмивка.
— Значи вече се познавате с Юдора? Уелингтън28 спокойно може да я назначи за свой генерал. Да, и тя е поканена.
— Двамата с Цар Иван са си лика-прилика — намеси се херцогът. — Акостира в подножието на моя замък още втората вечер от пристигането на Еванджелин. Искаше да се увери, че не съм попаднал в ноктите на някоя закопняла за богатство уличница. Довлече със себе си и Дрю, и Джон Еджъртън. Но когато си тръгна, бе в отлично настроение. Очевидно одобри Еванджелин.
— Лорд Петигрю и Джон Еджъртън също ли ще идват, ваше благородие?
— Ще ги поканя. — Мариан Клотилд се засмя. — Точно от още двама господа имах нужда на масата. Да се надяваме, че ще дойдат.
„Поне Джон Еджъртън със сигурност“, помисли си Еванджелин.
Херцогинята се обърна към сина си:
— Много странно! Дрю постоянно е с Фелиша. Навсякъде! — Поклати глава. — Никога няма да разбера точно кой тип жени карат мъжете да падат на колене!
— Но това е отблъскващо, майко! Никой мъж не трябва да пада на колене!
— Говорех образно…
— Няма значение. Никой мъж, който държи на себе си, не трябва да слиза толкова ниско. Съмнявам се Фелиша да спре да бърбори дори когато… Е, няма значение.
Изтракването на чашата на майка му в чинийката спря тирадата.
Еванджелин изобщо не ги слушаше. Тъкмо се чудеше как да предаде съобщение на Джон Еджъртън и ето, че Мариан бе разрешила проблема й. Облиза дискретно устни.
— Благодаря ви, че ми позволявате да присъствам, ваше благородие.
— Какво ще кажеш, Ричард? Дали да не взема пък да изпратя на Еванджелин в стаята й вечерята?
— Бих предпочел двамата да вечеряме сами в библиотеката ми, пред камината.
— Изключено! Трябва да се стегнеш!
— Е, поне ти ще имаш възможност да си починеш. — Херцогът придърпа още по-близо до себе си, Еванджелин.
Майка му направо не можеше да повярва на очите си. Това бе зашеметяващо. Тонът му бе безапелационен.
Еванджелин не каза нищо — просто кимна. Искаше да остане сама, за да помисли и да реши какво ще каже на Еджъртън. Единственото й желание беше да го убие.
— Защо трепериш?
Еванджелин се стресна.
— Не, не треперя, ваше благородие.
— Ще се видим по-късно — обади се Мариан Клотилд. — Наистина ми изглеждате малко уморена. Розовата стая е много приятна.
Заизкачваха се един до друг по широката вита стълба.
— Къщата е много елегантна.
— В по-голямата си част е обзаведена по вкуса на майка ми. Тя никак не харесваше наредбата на свекърва си. Майка ми има усет за нещата. И не само за вещите, а и за хората.
— Освен това е много добра.
— Не е задължително да присъстваш на тази вечеря, която е планирала.
— Наистина ли смятате, че майка ви не иска да присъствам? Тя е толкова любезна, че не мога да разбера истинските й чувства. За разлика от вас. Винаги съм наясно какво си мислите.
28
Уелингтън, Артър Уелсли, херцог (1769–1852 г.) — Британски генерал и държавник; премиер в кабинета на Торите (1828–1830 г.). Командвал Британската армия в Испанската война (1808–1814 г.) и при Ватерло (1815) и си спечелил прозвището „Железният херцог“. — Б.пр.