— Не! — отряза HP малко прекалено високо, като същевременно изправи тяло.
Забеляза погледите им. Беше решил да го играе cool, ама майната му…
— Имам цялото време на света и не мисля да кажа нещо, преди да съм получил адвокат — каза той толкова овладяно, колкото успя, вперил поглед надолу в масата.
— Ама моля — вие си говорете… — каза той след няколко секунди главно за да запълни потискащата тишина.
— Добро предложение, Хенрик — мъжът полицай, чието име HP продължаваше да не може да си спомни, издърпа един стол и седна. От единия джоб на сакото си извади малък цифров магнетофон, който постави на масата между тях.
— Разпит с Хенрик Петершон, наричан HP, трети юни, 15:13 часа. Присъстват полицейски инспектори Русвал и…
— … Хелстрьом.
Стигсон беше натиснал едно копче до стъклото и изведнъж гласът на разпитващия се понесе от високоговорителите.
— И какво точно се предполага, че е направил Хенке? — каза Ребека не на някого конкретно, докато Хелстрьом там, вътре, продължаваше да говори на магнетофона.
Тя се опита да прозвучи спокойно, като че не се притесняваше твърде много от отговора.
— Имаме данни, според които брат ти планира някакъв вид атентат срещу държавното управление вероятно във връзка със сватбата на принцесата…
— Шегуваш се! — не успя да се сдържи и избухна тя.
Стигсон я изгледа кратко и Ребека прехапа език. Естествено, всичко това беше просто един голям practical joke, СЕПО бяха известни с чувството си за хумор, а този Стигсон беше същински комик…
Стегни се, по дяволите, Нормѐн!
Грешка — очевидно ставаше дума за някаква гигантска грешка. Трябва да са объркали Хенке с някого другиго, омешали са информацията и са разбили вратата на грешен апартамент. Далеч нямаше да е първият път…
— Освен това имаме данни, според които този тип престъпна дейност не е чужда на брат ти…
— Имаш предвид онова с Даг — отряза тя. — Всъщност не беше по вина на Хенке, той просто се опитваше да ме защити. Освен това са минали почти петнайсет години оттогава…
Стигсон поклати глава.
— Не, не историята, при която партньорът ти е загубил живота си, макар че тази случка също е от известен интерес за цялостната картина… Става дума за нещо друго. Погледни сама и ще видиш.
Той посочи към стаята за разпит, където един от полицаите тъкмо беше включил проектор. На стената се появи клатещо се видео от ръчна камера — синьо небе и няколко тъмни фасади. После разпръснати корони на дървета, а под тях редица открити кафенета. Минаха няколко секунди, докато тя разпознае мястото. „Кунгстредгорден“, или по-точно „Кунгстредгордсгатан“7. На заден фон се чуваше все по-силен шум, който тя първоначално не можа да идентифицира. Но впоследствие със засилването на звука изведнъж разбра какво представляваше. Конски копита… Множество конски копита, удрящи се в асфалта. Когато кралският кортеж влезе в кадър, тя внезапно усети как потръпва…
Той веднага разпозна клипчето. „Кунгстредгордсгатан“, преди почти две години, кортежът с кралската двойка и президента на Гърция.
Войниците се поклащаха на конете, зрителите покрай тротоара бяха заети с камерите на мобилните си телефони. Вече беше гледал клипа стотици пъти, разпознаваше всеки човек, всяко изражение. Момчето с кучето, дамата с бялата шапка, немските туристи със своите грамадни раници… Знаеше продължението и насън. Всеки момент силен блясък щеше да направи картината бяла, а почти едновременно гръм от същия калибър като този, който беше преживял в собствения си апартамент, щеше да накара ръката, държаща камерата, да потрепери. Щеше да последва тотален хаос, препускащи коне, войници по земята и хора, крещящи панически.
Но вместо да се фокусира върху кортежа, както той беше очаквал, камерата внезапно започна да разширява картината. Заклати се за няколко секунди и после проследи тълпата хора покрай единия тротоар.
Накрая улови познат силует, спря и бавно приближи, докато фигурата изпълни почти целия кадър.
HP не можа да не се размърда нервно. Внезапно почувства силно гадене.
Облечен в черно мъж, който беше яхнал мотопед. Действително тъмният визьор на каската скриваше лицето му, но въпреки това Ребека го разпозна без проблеми. Стойката, резките движения, начинът, по който държеше главата си леко наклонена. Нямаше никакво съмнение…
Беше подозирала още тогава, но умишлено не бе попитала, защото не искаше да знае отговора…
Мъжът на клипчето се зарови в найлонова торба, която висеше от кормилото. После извади цилиндричен предмет отвътре и започна да го бърника. Шумът от конските копита ставаше все по-силен с приближаването на кортежа. Камерата зуумна още повече. Мъжът погледна нагоре, изчаквайки секунда, хванал предмета с две ръце. След това направи кратко движение с едната ръка и замахна с другата. Тя вече знаеше какво щеше да хвърли.
Гърмежът от зашеметяващата граната накара и този филм да потрепери, но операторът не измести фокуса от мотопеда. Според брояча в единия ъгъл на видеото той остана хладнокръвно намясто в продължение на почти десет секунди, наблюдавайки делото си, преди да включи на скорост, да направи остър завой и да изчезне по „Варендорфсгатан“.
Изведнъж клипът спря и настана тишина. HP се размърда и несъзнателно преглътна на сухо няколко пъти. Няколко кликвания на компютъра и изведнъж той самият се появи върху целия екран. Freezeframe тъкмо на мига, в който мяташе гранатата.
Ръката във въздуха, тялото напрегнато като пружина. Като се прибавеше и тъмният визьор, той изглеждаше, меко казано, зловещо.
— Еее, Хенрик — каза Хелстрьом, с далеч не толкова приятелски глас като по-рано. — Това там…
— … твоят брат ли е? — Стигсон и Рунеберг се обърнаха към нея и за няколко мига главата ѝ беше абсолютно празна. Ризата лепнеше под сакото, въздухът в тясната стая изведнъж стана застоял и труден за дишане. Погледите им като че я изгаряха и минаваха право през нея.
Тя погледна към стаята за разпит, но там също беше станало съвсем тихо. Трябваше да опита да спечели време, да получи шанс да помисли… Но съдейки по погледите на двамата мъже, те очакваха незабавен отговор.
Така че какво трябваше да направи? Да излъже или да каже истината?
Вземи решение, по дяволите!
Тя преглътна няколко пъти, за да разкара буцата в гърлото си.
— Ами… — започна.
— Не е нужно да отговаряш, Хенрик!
Вратата в стаята за разпит се беше отворила и длъгнест мъж със зализана назад сива коса беше влязъл вътре. Мъжът разкопча пресилено тържествено позлатените копчета на блейзъра си, след което се настани на свободния стол до Хенке. В същия миг Ребека осъзна, че го познава.
— Клиентът ми отказва да отговори на — продължи мъжът, този път по посока на полицаите, поставяйки на масата куфарче, от което извади папка с документи, която остави до чашата кафе на HP.
— И така, сега бих искал да разбера защо разпитът е започнал, въпреки че клиентът ми ясно е заявил, че желае юридическият му съветник да присъства. Както сигурно знаете, това е престъпление срещу двайсет и първа глава от съдопроизводствения кодекс…
— Юхан Санделс!
Изненаданият глас на Рунеберг заглуши останалата част от изложението на адвоката.
— Как, по дяволите, е успял брат ти да наеме адвокат от неговата категория с толкова кратко предизвестие?
— Абсолютно никаква идея — отговори тя и сви рамене.
Което си беше и напълно вярно.
Какво, за бога, се случваше всъщност?
3. Timeout
Решетъчната порта се затръшна зад него и той направи няколко стъпки по „Берисгатан“. Отново на свобода — мамка му, ама че хубаво!
Прокурорът беше отказал почти веднага. Едно блърнато клипче по всяка вероятност нямаше да е достатъчно за задържане, във всеки случай не и когато Юхан Санделс беше замесен.