Манге поклати глава.
— Помисли, HP. Кой ти разказа за поглъщането от PayTag? Обзалагам се, че не е бил Филип Аргос или някой от служителите във фирмата, нали?
Мислите му се носеха свободно и мина малко време, докато напипа нишката.
— Ъъх, нее. Беше Моника, сестрата на Анна Аргос, тя ми разказа за това горе в Лидингьо. Каза, че Анна се е противопоставила на изкупуването и затова другите са уредили убийството ѝ…
— Окей — кимна Манге. — Ето как стоят нещата…
Той размени още един поглед с Нора, погледна към ръчния си часовник, след което се наведе напред към HP.
— PayTag никога не са се интересували от ArgosEye. Вече бяха купили друго предприятие от приблизително същия бранш за дребни пари и работеха здраво да съберат компетентно ръководство. Това, което Филип Аргос планираше за фирмата си, беше обикновено листване на борсата. Ако минеше добре, PayTag щяха да имат нежелана конкуренция…
HP се сепна.
— Чакай, значи искаш да кажеш, че сестрата на Анна Аргос ме е излъгала. Престорила се е, че публичното предлагане всъщност е сливане? Защо, по дяволите, ще го прави?
— По две прости причини… На първо място, за да те мотивира да помогнеш. Ти мразиш Играта, Водача и PayTag и веднага налапа шанса да саботираш плановете им…
HP кимна уморено.
— А втората причина е…
— Ами кой би се израдвал на мисълта Филип Аргос да изпразни касата на компанията в твоя джоб, за да купи акциите на Анна? Като по този начин на практика сам потопи кораба си, защото троянецът само миг по-късно изобличи съмнителните им методи и понижи интереса към акциите им до нула. Празна каса, съсипана репутация и никакви спонсори…
Манге погледна HP така, като че ли очакваше незабавен отговор. Но мозъкът на HP изоставаше далеч, далеч назад.
— Помисли, HP… — каза Манге малко по-бавно.
— Кой мрази Филип Аргос достатъчно, за да забърка адски сложно отмъщение?
Той вдигна мобилния си телефон. Лъскава метална джаджа със стъклен дисплей, която накара HP неволно да изтръпне.
На екрана се виждаше жена с тъмна прическа паж, която седеше на маса в ресторант. Държеше чаша вино в ръка и вдигаше наздравица с мъжа, който седеше с гръб, обърнат към камерата.
Жената изглеждаше далечно позната, но той не можа да я разпознае.
— Вгледай се малко и забрави за цвета на косата — каза Манге.
HP го послуша. И изведнъж му се стори, че вижда нещо. Стойката, начинът, по който гледаше мъжа срещу себе си. Но това беше немислимо. Невъзможно!
— Забрави за Моника — продължи Манге. — Говорим за истински коравосърдечен човек. Някой, който, за да постигне целите си, буквално би минал през трупове. Включително своя собствен…
Той смени снимката на телефона и този път мъжът се виждаше по-добре. Беше Марк Блек. Но мозъкът на HP продължаваше да отказва да сътрудничи.
— Понастоящем се нарича Антеа Равел — продължи Манге. — Има шефска позиция в PayTag груп и в момента работи над задвижването на новата им компания. Подходяща фамилия в много отношения, между другото, Равел е Янус-дума, нали?
— Говоринашведскидагоеба… — изръмжа HP разсеяно, залепил поглед за екрана.
— Янус-думите могат да имат две противоположни значения59. Като страшен в смисъл готин и страшен в смисъл ужасен. От Янус, римския бог с две лица…
Манге завря телефона още по-близо до носа на HP.
— Две лица, схващаш ли?
— Анна Аргос — промърмори HP, не вярвайки съвсем, че го казва.
— Трябва да внимаваш, Ребека, обещай ми — каза Таге Самер, когато колата спря до тротоара и шофьорът излезе, за да отвори вратата ѝ. — Не само когато посетиш банката. Играта има очи и учи навсякъде, а Магнус Сандстрьом е много опасен човек. Не бива да се доверяваш на нищо, което ти е разказвал. По всяка вероятност той е обработвал и двама ви. Насаждал е истории, уреждал е срещи…
Тя поклати глава.
— Това просто не мога да го повярвам. Познаваме се от малки. Манге е готино мило момче.
— Да, разбирам, че може да бъде трудно за смилане. Но Сандстрьом работи за Играта отдавна, от много отдавна. В момента заема висок пост, може би дори най-високия. Хенрик вече ни се изплъзна от ръцете и сега се боя, че Сандстрьом е напът да обърне собственото ни оръжие срещу нас. Силно се надяваме да се доберем и до двамата преди сватбата, преди историята да се е повторила…
Вратата на колата се отвори и той млъкна незабавно.
— Обещай, че ще се грижиш за себе си, мила Ребека. Ако се чуеш с брат си, трябва веднага да ми се обадиш. Ще опитам да ви помогна колкото мога от своята позиция, но преди Хенрик да е в сигурни ръце, за съжаление, не можем да поддържаме повече директна връзка.
Тя кимна.
— Разбирам…
— Добре и както казах, наистина съжалявам, че се получи така, Ребека, от дъното на сърцето си. Част от всичко това е моя отговорност, осъзнавам го добре. Не желаех никому такива изпитания, най-малко на теб и наистина се надявам, че ще можеш да ми простиш.
Тя не отговори, вместо това се наведе напред и го целуна леко по бузата.
Вратата на автомобила се затвори след нея и няколко секунди по-късно тя стоеше сама на улицата си.
— Бинго! — усмихна се Манге. — Добра пакетна сделка, нали? Анна Аргос получава отмъщението си, PayTag се отървава от конкурент, а Водача получава заплащане. Единственото необходимо, за да се осъществи сделката, беше удобен Играч и начин той да бъде мотивиран да се върне обратно в гнездото на осите. И изведнъж край с преждевременното ти пенсиониране…
HP поклати скептично глава. Това, което разказваше Манге, звучеше, естествено, напълно откачено. Шапка от станиол размер Extra Large…
Но от друга страна, границите на логиката лежаха толкова далеч зад него, че дори не си струваше да се оглежда през рамо.
Анна Аргос от плът и кръв…
В такъв случай тая шибана кучка стоеше зад ареста му, измъчването и накрая депортирането като заподозрян в убийството ѝ — всичко това само за да го настрои достатъчно отмъстително. А през това време си е живяла луксозен живот на някой плаж под новото си име, докато са ѝ зараствали белезите от пластичната операция на фейса.
— Значи цялата работа със закопаването на ArgosEye е била безсмислена… — измърмори той.
— Не, не, абсолютно не!
Манге поклати отчетливо глава.
— Филип Аргос може и да не е бил убиец, но все пак беше квалифициран злодей. Помисли само какво ти причини. А дейността на фирмата му си беше адски гнила…
— Но така или иначе, сега PayTag и Анна Аргос правят същото нещо просто под ново име…
— За съжаление, така изглежда, което ни връща към онова, което казах за все по-шаващия компас на Водача… — Манге направи гримаса.
— А новата фирма на PayTag се казва?
— Sentry Security…
Този път мозъкът му свърза правилните синапси почти моментално.
— Sentry? Каквоподяволите, нали там…
— … работи Ребека, съвсем вярно. Сега започваш ли да разбираш как стоят нещата?
Той провери часовника сигурно за десети път.
— Сори, но трябва да се омитаме веднага. Кента ти уреди място, където можеш да се покриеш известно време, докато сме готови да действаме. Ти трябва да…
— Слушай, точно сега съм на два милиметра от масивен мозъчен кръвоизлив, така че не ми разправяй какво трябва да правя. Както може би разбираш, доверието ми към теб в момента не е до тавана . Дай ми една-единствена причина защо просто да не се разкарам веднага оттук и да се завра в някоя землянка, докато всичко отшуми.
— Защото имаме нужда от теб, HP!
Манге вдигна ръце.
— Да, разбирам, че си скептичен. Разигравах те, а ти беше със завързани очи, веднага си признавам. Няма спор! Но всичко, което направих, беше, за да помогна на теб и Бека, кълна се!
Вратата се отвори и Джеф подаде глава вътре.
— Току-що някой използва четеца горе — изсъска той. — Асансьорът е напът, така че трябва да се махаме веднага!
59
В българския се използва само по-официалният термин автоантоними. На английски думата ravel е автоантоним, тъй като може да означава бъркотия и усложнявам, заплитам, но също така и разплитане и разнищвам, изяснявам. — Б.пр.