Ребека сбърчи чело и за няколко мига двамата останаха да стоят един срещу друг, без да кажат нищо. После тя го прегърна бързо и отвори външната врата.
— Чао, Луде — каза на излизане, но по някаква причина Рунеберг не отговори, а вместо това неволно направи лека гримаса. Микро впечатлението трая само към секунда, после чертите на лицето му се върнаха към нормалното. Но за втори път в рамките само на няколко часа тя не можа да се отърве от чувството, че нещо не беше наред.
Бележката стоеше на външната врата и първоначално той за малко просто да я смачка и да я хвърли на стълбите. Малко сиво-бяло листче от рециклирана хартия с една-единствена жалка лента тиксо, която да го държи за вратата, съвсем същото като предшествениците му. Молим любезно да се въздържате от пускането на музика посред нощ или Припомняме правилата на кооперацията за бла-бла-бла…
Неочакваното нощно посещение за по чаша кафе с антитерористичния отряд логично беше накарало ръководството на блока да се посере. Той можеше без проблеми да си представи как е протекло обсъждането долу в общото помещение. Вече трябва да прибегнем до груби мерки, Йоста, този път напиши бележката с ГЛАВНИ букви…
Предишни години той винаги преместваше бележките върху вратата на Козела. Може би не много готино от негова страна. Малкият хашишен трол и без това го тресеше параноята, така че бележките му бяха дошли в повече. Чудно, между другото, че пичът не му каза нищо за местенето или че не звънна да помоли за помощ?
Но от друга страна, той самият не беше особено социален през последните месеци, а и беше отрязал кабела на звънеца много отдавна.
Е, неговият нов непознат съсед можеше спокойно да получи малко съобщение за добре дошъл.
Той отлепи бележката и я притисна здраво към съседната врата. Ръцете му все още трепереха леко, което го дразнеше повече, отколкото беше готов да си признае.
Ето така, добре дошъл в Жилищна кооперация „Формен 6“, mofo!
Той отстъпи крачка назад и тъкмо беше напът да се обърне, когато осъзна, че бележката не изглеждаше съвсем както обикновено. Вместо старческите заврънкулки на председателя съобщението беше изписано със закръглен, донякъде почти женски почерк.
Той замижа с подозрение срещу бележката няколко секунди. Действително се нуждаеше от малко instant salvation, но абонамент за „Стражева кула“14 със сигурност нямаше да му помогне.
Ченгетата поне бяха показали достатъчно добри обноски, за да поправят вратата му, отбеляза той. Или поне що-годе във всеки случай. Две от ключалките бяха тотално на кайма, но третата се беше справила криво-ляво.
Изкривената рамка нададе дрезгав стон, когато той отвори вратата със сила.
Веднага щом пристъпи вътре, му се стори, че чува шум откъм съседната врата, и за няколко секунди си втълпи, че някой там, вътре, се готвеше да излезе.
Той затвори бързо вратата след себе си и прилепи око към шпионката, но новият му съсед явно се беше разколебал, защото нищо не се случи.
Е, рано или късно те сигурно щяха да се натъкнат един на друг. Точно в момента той имаше други неща, за които да мисли. ЗНАЧИТЕЛНО по-важни неща…
Ченгетата, естествено, не бяха открили USB паметта, която бе скрил в буркан кафе в хладилника, но иначе апартаментът изглеждаше приблизително както беше очаквал. Всяко едно чекмедже беше извадено, рафтовете — изпразнени, а лекьосаният пружинен матрак беше обърнат наопаки.
Редица предмети липсваха, това вече го знаеше. Беше получил копие от протокола за конфискация, преди да го изритат от ареста. Въпросът беше какво щяха да научат ченгетата от няколко измачкани джобни издания и един куп блокбъстъри? Да не говорим за обширната му колекция филми за възрастни…
За щастие от месеци не бе имал джойнт вкъщи, всъщност едва си спомняше кога беше пушил за последно. Трябва да е било в Дубай, когато оня фейк французин, наклонена черта hitman, му беше причинил лош грип15, след което беше опитал да го натопи за убийството на секс богинята Анна Аргос.
Понастоящем стоеше настрана от тревата, параноята го тресеше достатъчно и без това.
Отдели десет минути да пооправи по-лошото от бъркотията, след което се просна на леглото.
— Между другото, имаш поща — каза Мике, когато вече почти се бяха наяли. — Нещо за банков сейф…
Тя се сепна и той разбра движението погрешно.
— Сори, нямах намерение да отварям писмата ти. Просто видях логото на СЕБ16 на плика и автоматично помислих, че е за мен. Имам много неща на главата точно сега и…
— Няма проблеми — измърмори тя. — Нямам тайни от теб…
… вече, добави малко гласче в главата ѝ и съдейки по реакцията на Мике, той също го чу.
Изправи се бързо и се върна с небрежно разкъсан плик.
Уважаема г-це Нормѐн,
Договорът за банков сейф с номер 0679406948, където Вие сте посочена като един от притежателите на ключ, е напът да изтече.
Затова Ви молим неотложно да се свържете с нашия офис на „Свеавеген“ 6, Стокхолм, за евентуалното му удължаване.
Ако не се свържете с нас в рамките на тридесет (30) дни от датата на това писмо, банковият сейф ще бъде отворен в присъствието на публичен нотариус, а съдържанието ще бъде съхранено от банката в продължение на още шестдесет (60) дни. След това съдържанието ще бъде продадено чрез аукцион, а евентуалната печалба минус таксата за продажбата ще бъде внесена в банкова сметка на името на притежателите на ключове за сейфа.
С уважение,
Л. Хеландер
СЕБ
— Мислех, че банковите сейфове са изчезнали отдавна — каза Мике с пресилено развеселена интонация. — Метална кутия дълбоко в подземно хранилище ми се струва доста старомоден начин за съхранение на ценности. Това е по-скоро нещо, което родителите ми или техните родители биха направили. Не знаех, че и ги имаш такъв…?
— Нито пък аз — отвърна тя.
Той понечи да каже нещо, но после изглежда размисли.
— Та какво ти се прави? — каза след няколко секунди пауза.
— К-какво? — тя вдигна поглед от писмото.
— Петък вечер е и за разнообразие и двамата сме свободни. Какво ще кажеш за кино?
— Ти нямаше ли работа? Мислех, че сте заринати догоре…
— Така е, но може да почака до утре. Новият филм с Клуни изглежда интересен.
Той продължи да се преструва на прекомерно щастлив, но и тонът, и усмивката не я заблудиха ни най-малко. Действително те си бяха говорили открито. Във всеки случай тя му беше разказала по-малко болезнените подробности от връзката си с колегата Тобе Лунд и Мике беше казал, че ѝ прощава. Че вярва на уверението ѝ, че всичко е било идиотска грешка и че тя обича него.
Но въпреки че наскоро беше изминала половин година от признанието ѝ, въпреки че нито един път не бяха повдигали отново въпроса — дори при някоя от малкото им караници — тя без проблеми долови чувството, което бълбукаше под добре полираната му повърхност.
Той се съмняваше в нея…
И далеч не беше единственият…
Мике придърпа вестника от един от кухненските столове и запрелиства, докато стигне до правилната страница.
— Дават го във „Филмстаден Сьодер“, можем да хванем прожекцията в девет и да пием по бира след това…
Първоначалният ѝ импулс беше да каже не. Компютърът ѝ беше пълен с работа — неща, които наистина не можеха да чакат. Но късен филм и няколко бири може би щяха да подсилят илюзията, че връзката им продължаваше да работи. Може би дори щяха да накарат мозъка ѝ да прескочи обичайния кошмар и да ѝ помогнат да заспи по-лесно?
14
Най-разпространяваното списание в света с тираж от 45 милиона броя месечно. Списанието е религиозно и се разпространява безплатно от Свидетелите на Йехова. — Б.пр.