— Това лабиринтът Лутерн ли е? — попита тя и гласът беше точно какъвто си го спомняше.
— Точно това е — чу се да отговаря. — Можеш да дойдеш с мен, ако искаш?
Той ѝ подаде ръка, но тя не я хвана.
— Не смея — каза тя. — Той казва, че си опасен…
— Кой това, Учителя?
— Не, него не го познавам.
В следващия миг той чу приближаващи се стъпки. Звуците идваха от всички посоки. Полирани черни обувки, удрящи се в асфалта. И той знаеше чии бяха. Косъмчетата по врата му настръхнаха.
— Ела — каза той на момичето. — Трябва да ме последваш…
Тя поклати глава.
— Ако дойда с теб, и двамата ще умрем.
— Но трябва да дойдеш. Учителя… — гласът му изведнъж прозвуча плачливо като на малко дете.
Тя се изправи и изведнъж сякаш двамата се преобразиха, размениха ролите си. Тя се наведе над него, погали го по косата и целуна бузата му.
— Забрави за Учителя. В лабиринта Лутерн се идва само по една причина, Хенке, малкия ми — прошепна тя. — Човек идва тук, за да умре…
Той седеше през един вагон от техния и веднага щом я видя, на лицето му цъфна усмивка.
— Добра работа, Нора, знаех, че ще се справите.
— Благодаря.
Тя седна на празното място до него и му подаде раницата. Той я остави на пода, без да понечи да я отвори.
— Ти окей ли си? — попита я после.
— Да — промърмори тя.
— Ами той?
Не последва отговор.
— Нямахме друг избор, знаеш го, Нора…
— Да, знам… Какво става с Джеф?
— Не се притеснявай за него, на сигурно е там, където е. Значи е колко време разполагаме?
— Половин час, може би малко повече. Пъхнах половинка „Рохипнол“ в ко̀лата му и в комбинация с липсата на сън… — тя сви рамене.
— Добре, това е предостатъчно време. Тук горе е.
Той направи жест към рафта за багаж над тях.
— А какво става с нея, със сестра му? — попита Нора.
— Тя е точно където трябва да бъде…
Той я изгледа за няколко секунди.
— Харесваш го, нали? — каза след това. — HP имам предвид…
Тя не отговори.
Вместо това стана, взе предмета от рафта и го окачи през рамо.
— Той мисли, че си бил манипулиран — каза тя лаконично. — Че си имал добри намерения, но и ти си бил измамен. Предпочита това пред алтернативата, Манге…
31. Point of no return
Стояха позиционирани пред „Стуршюркан“.
Шестима души около каретата. Рунеберг най-отпред вдясно, тя самата на същата позиция, само че отляво.
Две конни трупи с войници в празнични униформи стояха разположени около обелиска. Конете тропаха неспокойно по паветата и шумът от копитата им отекваше между къщите.
Сигурно за десети път подред тя прегледа оборудването си. Палка, радио, пистолет. Всичко, закрепено здраво по колана ѝ под сакото.
От радиостанцията тръгваше жица, която минаваше нагоре по гърба ѝ и над яката се превръщаше в къдрав телефонен кабел, преди да стигне до слушалката в лявото ѝ ухо.
В другото ухо беше слушалката на мобилния във вътрешния ѝ джоб.
Тя изспринтира пробно няколко метра по „Слотсбакен“85.
Никакъв проблем, всичко си беше на мястото.
Погледна часовника.
Още четиридесет минути.
— Събуди се, HP! — тя разклати внимателно рамото му.
Той отвори неохотно очи и му трябваха няколко секунди, за да осъзнае къде се намира.
— Почти стигнахме — каза тя.
— Окей — той се поизправи, разтри очи, след което погледна към пода за раницата.
Нямаше я!
Паникьосан, той се наведе напред толкова бързо, че удари главата си в облегалката отпред. Но в същия миг откри, че раницата просто се е плъзнала малко под седалката.
— Говореше насън — каза Нора.
— Аха — той се изправи, разтърквайки черепа си.
— Едни и същи думи, отново и отново.
— И кои?
— Лабиринтът Лутерн, какво означава това?
Той сви рамене.
— You tell me. Опитвам да разбера какво е от седмици. Лутерн е район в северна Германия, по-точно Вестфалия. Това е всичко, което успях да намеря.
— Окей, това обяснява името на улицата.
— К’во?
— Вестфалия е била шведска известно време, затова са кръстили улица на района.
— Чакай малко, за какво говориш? В Стокхолм няма „Лутернсгатан“86…
— Вече не, изчезва, когато построяват „Кунгсгатан“. Тя и „Хьоторисгренд“…
Гласът по говорителите я прекъсна:
Пристигаме на „Стокхолмс Сентрал“. Слизането става от лявата страна по посока на движението на влака.
От Статенс Йернвегар87 ви приветстваме с добре дошли в Стокхолм и отново молим за извинение за закъснението…
Нора стана от мястото си.
— Време е да се махаме…
Той се протегна и с мъка се измъкна от седалката до прозореца.
— И откъде е минавала, имам предвид „Лутернсгатан“?
— Горе-долу там, където „Малмшилнадсгатан“ пресича „Кунгсгатан“. 15 точки по Архитектура на Стокхолм в университета, ако се чудиш… — добави тя. — Единствената причина да си спомням точно „Лутернсгатан“ е, че ни освободиха половин ден, за да отидем дотам и да снимаме табелата…
Влакът намали рязко, което накара вагонът да се разлюлее.
— Табелата? — той грабна раницата.
— Под „Малмшилнадсбрун“88 има табела… — тя му помогна с презрамките. — За да се отбележи пробиването на „Брункеберисосен“89 и обединението на двете части на града или нещо такова. Това го имаше на изпита…
Влакът намали още повече.
Тя закопча внимателно металната катарама на гърдите му и вдигна качулката на якето му. Хората във вагона започваха бавно да се отправят към изходите, но Нора го хвана за ръка и проби път до една от вратите. Влакът се дотъркаля бавно до перона. Видяха мъжете почти веднага. Два броя с тъмни костюми и слънчеви очила в единия край на перона. После още двама в средата. Слушалките в ушите им се виждаха ясно. Нора стисна ръката му.
— Готов? — той кимна.
Тя се обърна и зачовърка дебелата платнена обвивка над катарамата, закопчавайки велкрото няколко пъти, докато остане доволна. Усещаше я като бучка на гърдите си, сякаш беше пораснала, докато спеше.
— Така, сега можеш да тичаш, без да те жули.
Влакът потрепери няколко пъти за последно.
— Ако се разделим, не ме чакай — каза тя. — Мисията е на първо място, така че каквото и да стане, трябва да стигнеш до интернет кафето, окей?
Той кимна.
— Добре.
В мига, в който зазвуча сигналът за отваряне на вратите, тя се наведе напред, сложи ръка около врата му и го целуна.
— Остават трийсет минути, готови?
Тя кимна на Рунеберг, който се задаваше с решителни стъпки по паветата, но той не отговори.
— Съберете се тук.
Другите четирима охранители се присъединиха.
— Току-що пристигна нова информация. Потенциално двамата останали участници в гонката в горите при Упсала са успели да стигнат до Стокхолм.
— Отлагаме ли? — попита един от другите охранители.
Рунеберг поклати глава.
— Очевидно заплахата не е достатъчно сериозна…
Той хвърли бърз поглед на Ребека.
— Някой наистина иска шествието да се проведе. Почти на всяка цена, както изглежда…
Тя остави няколко стресирани пътници да минат покрай тях, преди да го издърпа след себе си на перона.
Влакът от другата страна явно също бе пристигнал току-що, защото перонът бързо се изпълни с хора, тръгнали в различни посоки.
85
Улицата, която минава по хълма покрай южната страна на Двореца и завършва с площада пред катедралата „Стуршюркан“. — Б.пр.
89
В миналото, „Брункеберисосен“ е минавал през по-голямата част от „Нормалм“, разделяйки квартала на източна и западна част, но през годините голяма част от хребета е била разкопана, за да се освободи място за развитието на района. — Б.пр.