Малко преди четири жената се изправи и прекоси стаята, за да дръпне завесите. Слънцето бе преминало зенита си и се движеше към планините. От другата страна на долината Дани, сержантът, нагласи фокуса на бинокъла и промърмори:
— Том, дърти мръснико.
Любовната история продължи три дни. Нито конете пристигаха от Сирия, нито Рауз получаваше съобщение от Ал-Мансур. Тя се обаждаше редовно на нейния агент на брега, но отговорът неизменно бе: Утре. Ето защо се разхождаха в планината и си правеха пикници високо над черешовите градини — там, където започваха иглолистните дървета и където правеха любов върху боровите иглички.
Закусваха и обядваха на терасата, докато Дани и Бил наблюдаваха смълчани от отсрещната страна на долината, а Махони и неговите приятели се мръщеха от бара.
Маккрийди и Маркс се намираха в техния хотел в Педхоулас, докато Маккрийди въвличаше в операцията хора, изпратени му от филиалите на СИС в Кипър и Малта. Доколкото Хаким Ал-Мансур не бе осъществил никакъв контакт с Рауз, за да покаже дали е приел или отхвърлил неговата измислена история, ключът се намираше в Махони и двамата му колеги. Те ръководеха опасното начинание на ИРА; докато стояха без да действат, пратката не би тръгнала. Двамата сержанти от САС щяха да продължат да се занимават с Рауз; останалите щяха да държат ирландците под непрекъснато наблюдение.
На втория ден, след като Рауз и Моника правиха за първи път любов, екипът на Маккрийди бе заел позиция, разпръснат по хълмовете, покривайки всеки път, излизащ и влизащ в района с наблюдателни постове в планината.
Телефонната линия до хотела бе прихваната, за да се подслушват разговорите. Дежурните по подслушването се настаниха в съседния хотел. Малка част от новодошлите можеха да говорят гръцки, но за щастие имаше достатъчно туристи, още една дузина сред които не предизвикваше подозрение.
Махони и неговите хора не излязоха нито веднъж от хотела. Те също очакваха нещо; посещение или телефонно обаждане, или изпратено на ръка съобщение.
На третия ден Рауз се събуди както винаги малко след зазоряване. Моника продължаваше да спи и Рауз бе този, който взе подноса със сутрешното кафе от келнера на вратата. Когато вдигна каничката с кафе, за да налее първата си чаша, забеляза сгънатия лист хартия под нея. Сложи листа между чашата и чинийката, наля кафето и се отправи към банята.
Съобщението бе кратко: КЛУБ „РОЗАЛИНА“, ПАФОС, 11 ВЕЧЕРТА. АЗИС.
Това създава проблем, мислеше си той докато пускаше водата върху накъсаните парченца от хартията, хвърлени в тоалетната чиния. Да се освободи от Моника за няколкото часа, които щеше да му отнеме отиването до Пафос и връщането обратно в среднощните часове, нямаше да бъде толкова лесно.
Проблемът бе решен на обяд, когато съдбата се намеси под формата на корабния агент на Моника, обадил се, за да съобщи, че трите жребеца ще пристигнат от Латакия в пристанището на Лимасол същата вечер и ще бъде ли тя така любезна да присъства там, за да наблюдава тяхното разтоварване и настаняването им в конюшните вън от пристанището.
Когато тя замина в четири часа, Рауз направи живота на двамата сержанти по-лек, като отиде до Педхоулас и позвъни на управителя на „Аполония“, за да му съобщи, че ще трябва да пътува за Пафос същата вечер и да го попита кой е най-добрият маршрут дотам. Съобщението бе записано от дежурните и предадено на Маккрийди.
Клуб „Розалина“ се оказа едно казино в сърцето на стария град. Рауз влезе в него малко преди единадесет часа и скоро откри стройната, елегантна фигура на Хаким Ал-Мансур, заел място край една от игралните маси. Столът до него бе свободен. Рауз се разположи на него.
— Добър вечер, мистър Азис, каква приятна изненада.
Ал-Мансур кимна важно. „Faites vos jeux“4 извика крупието. Либиецът постави няколко жетона с висока стойност в комбинация на по-големите числа. Рулетката се завъртя, танцуващото бяло топче избра да падне в жлеба с четворката. Либиецът не показа никакво раздразнение, когато прибираха чиповете му. Един-единствен удар би представлявал издръжката на семейството на някой либийски селянин в продължение на месец.
— Радвам се, че дойдохте — каза Ал-Мансур все така важно. — Имам новини за вас. Добри новини, ще бъдете доволен да ги чуете. Винаги е така приятно да съобщаваш добрите новини…
Рауз почувства облекчение. Фактът, че либиецът бе изпратил съобщение, вместо заповед до Махони да се освободи от англичанина завинаги някъде сред планините, бе обнадеждаващ. Сега нещата изглеждаха още по-добре.