Капитан Холст посочи мълчаливо през предното стъкло. Върху спокойната вода пред тях една дванадесетметрова моторна рибарска лодка се клатушкаше като пияна. Тя очевидно бе претърпяла експлозия в машинния отсек; черни кълбета дим се разпръсваха над палубата, смесвайки се с оцветени в оранжево огнени езици. Целият борд на лодката над водната линия бе обгорен и почернял.
— Къде се намираме? — попита Стивън Джонсън.
— В Северно море, между Йоркшир и датския бряг — каза Холст.
Джонсън взе бинокъла от капитана и го фокусира върху рибарската лодка пред тях. На носа й можеше да се различи надписът „Феър Мейд, Уитби“.
— Трябва да спрем, за да им помогнем — каза Холст на английски. — Такъв е законът на море.
Той не знаеше какъв точно товар носи и не искаше да знае. Неговите работодатели му дадоха своите нареждания и изключително голямо възнаграждение. Погрижиха се финансово и за екипажа. Опакованите в кашони кипърски маслини бяха натоварени на борда в Пафос и представляваха напълно легитимна стока. По време на двудневния престой в Сирте на либийския бряг част от товара бе снет и след това върнат обратно. Изглеждаше същия. Знаеше, че там някъде вътре трябва да има непозволен товар, но не можеше да го открие, а и нямаше желание да се опитва. Доказателството, че неговият товар е изключително опасен, се намираше в присъствието на шестте пътници — двама от Кипър и четирима от Сирте. Както и в смяната на цифрите веднага след като преминаха Херкулесовите стълбове6. След дванадесет часа той очакваше да му се махнат от главата. Щеше да се върне обратно през Северно море, да смени отново надписа на „Регина VI“ и да продължи спокойно към пристанището на Лимасол, превърнал се в много по-богат мъж отпреди.
След това щеше да се оттегли. Годините на превозване на съмнителни товари от хора и сандъци към Западна Африка, странните заповеди, получени сега от неговите нови, люксембургски собственици — всичко това щеше да се превърне в част от миналото. Той щеше да се оттегли на петдесет години заедно със своите спестявания, достатъчни, за да открият с неговата гръцка съпруга Мария малък ресторант на някой от островите и да изживеят дните си в спокойствие.
Джонсън проявяваше колебание.
— Не можем да спрем — каза той.
— Длъжни сме.
Мракът се разпръскваше. Те забелязаха как една фигура, обгоряла и почерняла, излезе от кабината на щурвала, насочи се залитайки към предната част на палубата, опита се да махне с ръка, измъчена от болка, след което падна по лице.
Още един офицер от ИРА се появи зад Холст. Той усети дулото на пистолет, опряно в неговите ребра.
— Продължавай, без да спираш — изрече един лишен от емоции глас.
Холст не пренебрегна оръжието, но погледна към Джонсън.
— Ако продължим и те бъдат спасени от друг кораб, което ще стане рано или късно, ще докладват за нас. Ще бъдем спрени и разпитани защо не сме оказали помощ.
Джонсън кимна.
— Тогава мини през тях — изсъска мъжът с оръжието. — Няма да спираме.
— Можем да им дадем първа помощ и да се обадим на датската брегова охрана — каза Холст. — Никой няма да се качи на борда. Когато датският катер се появи, ние ще продължим. Те ще ни махнат в знак на благодарност и ще забравят за нас. Ще ни струва не повече от тридесет минути.
Това убеди Джонсън. Той кимна.
— Прибери оръжието — нареди късо.
Холст завъртя рязко щанбая и след звъна в машинното отделение скоростта на „Регина“ започна бързо да пада. Отдавайки заповед на гръцки на вахтения помощник-капитан, Холст напусна мостика, спусна се на палубата и се отправи към бака. Той погледна към приближаващия се рибарски съд, след това махна с ръка на мостика в сигнал стоп машина. Двигателят заглъхна и само инерцията на „Регина“ я отнесе бавно към пострадалия морски съд.
— Здравей, „Феър Мейд“ — извика Холст, взирайки се надолу към приближаващата под носа рибарска лодка. Забеляза как рухналият на тясната палуба мъж се опита да се повдигне, след което отново припадна. „Феър Мейд“ се поклащаше край борда на много по-голямата „Регина“, докато не се изравни със средната част на кораба, където перилата на палубата бяха по-ниски. Холст пое към тая част на своя кораб и заповяда на гръцки на един от екипажа да хвърли въже на борда на „Феър Мейд“. Нямаше нужда от това.
Щом рибарската лодка се изравни със средната част на „Регина“, пострадалият на палубата долу се изправи, подскочи с учудваща пъргавина за толкова зле обгорял човек, сграбчи една кука, намираща се до него, и я метна над перилата на „Регина“, закрепвайки я здраво за един клин на носа на „Феър Мейд“. Втори мъж изскочи от кабината на рибарската лодка и направи същото от мястото на кърмата. „Феър Мейд“ спря своя дрейф.