— Не днес, човече — отвърна той жизнерадостно, — никога в петък.
Гомес огледа тревната площ. Вън пред единствения метален хангар се намираше един Навахо Чийф, а до него някакъв мъж в дочени панталони и риза, който го преглеждаше. Гомес се запъти към него.
— Днес ли ще летите? — попита той.
— Да — каза пилотът, явно американец.
— Ще можете ли да ме вземете?
— Невъзможно — каза пилотът. — Това е частен самолет. Собственост е на моя работодател.
— Закъде ще пътувате? Насау? — попита Гомес.
— Не. Кей Уест.
Сърцето на Гомес подскочи. От Кей Уест можеше да вземе един от многобройните полети до Маями.
— Никаква възможност за разговор с твоя началник?
— Мистър Клингър. Ще бъде тук след около час.
— Ще почакам — каза Гомес.
Той откри едно сенчесто място близо до стената на хангара, където се разположи. Някакъв човек, скрит в храстите, се оттегли назад, взе мотоциклета, оставен в шубрака, и пое с него към крайбрежния път.
Сър Марстън Мобърли погледна часовника си, надигна се след обилната закуска от масата, намираща се в градината зад резиденцията, и потегли бавно към стъпалата, водещи до верандата, а по-нататък и до офиса. Онази досадна делегация се очакваше да пристигне всеки момент.
Британия е запазила много малко от своите бивши колонии в Карибите. Колониалните времена отдавна отминаха. Днес дори не ги наричат колонии — твърде неприемливо понятие, — а зависими територии. Една от тях е Монсерат. Другите са Каймановите острови, известни със своите многобройни и твърде дискретни банкови дейности. По време на референдум, на който се постави въпросът дали да станат независими от Лондон, жителите на трите Кайманови острова гласуваха с голямо мнозинство да останат британска територия. Оттогава те процъфтяват подобно на вечнозеленото лаврово дърво, за разлика от много от своите съседи.
Друга уединена група са британските Виржински острови, даващи убежище в сегашно време на много яхтсмени и въдичари. Съществува и един малък остров на име Ангила, чиито жители извършиха единствената известна в колониалната история революция, за да се запазят като британска територия, а не да бъдат насила обединени с два съседни острова, към чийто министър-председател изпитваха силни и основателни подозрения.
Още по-затънтени са островите Търкс и Кайчос, където животът тече сънливо под палмовите дървета и британското знаме, необезпокояван от наркотрафиканти, тайна полиция, преврати и изборни шумотевици. На всички острови Лондон управлява с лека ръка, а в случая с последните три, неговата главна роля се състои в покриването на техния годишен бюджетен дефицит. В замяна на това местното население няма нищо против британското знаме да се издига и сваля два пъти на ден, а образът на кралица Елизабет да краси техните парични знаци и шлемовете на техните полицаи.
През зимата на 1989 година последна остана групата от осемте малки Барклейски острови, намиращи се в западния край на Големите бахамски плитчини, западно от Бахамския остров Андрос, североизточно от Куба и съответно южно от Флорида Кейс.
Малцина могат да си спомнят защо Барклейските острови не се обединиха с Бахамските, когато този архипелаг получи своята независимост. Един шегобиец от Форин офис предположи по-късно, че те може би просто са били пропуснати и може да се окаже прав. Групата малки островчета се населява от не повече от двадесет хиляди жители, само два от осемте въобще са населени, а главният остров, където се намира резиденцията на губернатора, се радва на името Съншайн7 и представлява превъзходно място за риболов.
Тези островчета не са богати. Няма никаква индустрия, а доходите са нищожни. По-голямата част от него идва от възнагражденията на младите хора, които напускат островите, за да станат сервитьори, камериерки и пикола в модните хотели по другите места и се превръщат в любимци на гостуващите европейски и американски туристи, заради своя жизнерадостен характер и лъчезарни усмивки.
Другата част от дохода идва от туризма, от малките риболовни корабчета, които могат да бъдат наемани, за да се отиде до Насау, от продажбата на техните редки марки и на омари и раковини на минаващите яхтсмени. Този скромен доход позволява да се внасят с помощта на пристигащия всяка седмица параход някои основни стоки за потребление, които не могат да се доставят от морето.
Щедрият океан осигурява повечето от храната, заедно с плодовете, които се берат от горите и градините, обработвани по склоновете на двата хълма на Съншайн — Спайглас и Соубоунс.
Тогава, в началото на 1989 година, някой във Форин офис реши, че Барклейските острови са узрели за своята независимост. Първият доклад-становище се превърна в теза, която по-късно бе доразвита, за да стане политика. Същата година британският кабинет се бореше срещу огромния търговски дефицит, спадащата популярност и колебанието на гражданите относно европейската политика. Дреболията, свързана с даването на независимост на някаква затънтена островна група в Карибите, мина на заседание на кабинета без дебати.