Кори ми се усмихна, сякаш се бях държал като глупак.
— Ще ми се да ми позволиш да ти помогна.
Извърнах глава. Бях си загубил времето. Трябваше да се облека и да тръгвам. Мери Фарнсуърт имаше нужда от мен.
Бях качил половината стълби за втория етаж, когато се сетих, че съм забравил нещо от огромна практическа стойност. Наведох се през парапета и извиках:
— Кори?
След секунда тя вече стоеше в подножието на стълбата.
— Добре ли си?
— С кола ли дойде?
Тя се усмихна пленително:
— Да те закарам ли?
Пета глава
— В полицията не ми повярваха. Настояват, че просто съм разстроена след случилото се. — Мери Фарнсуърт беше единствената жена, която познавах, в чиято уста думата „разстроена“ звучеше нормално.
Бяхме във всекидневната й. Нищо не беше счупено или дори преместено, поне не за окото на външен човек. Опитах се да оставя Кори в колата, но Мери не ми позволи. Настоя, че вън е горещо, а и би било прекалено неучтиво. Може и да си имаше неприятности, но си оставаше безупречна домакиня.
Беше ясно, че Ем никога не е водил Кори в къщата. Мери я виждаше за пръв път и явно се опитваше да разбере какво точно има между нас. Мери не знаеше за Тиш, нямаше начин да е чела вестниците или да е гледала местните новини. Беше изнервящо. Сякаш Тиш беше още жива в свят, в който не бях допуснат.
— Защо мислиш, че е влизал някой?
Въпросът ми я засегна.
— Не мисля, Джон. Знам. — Поомекна. — Винаги мога да позная. Семейна черта. Усещаме… усещаме чуждото присъствие.
— Има ли някакви следи? Нещо да липсва?
Тя поклати бавно глава.
— Нищо не е откраднато. Но са били в кабинета на Мики. Знам го, Джон. Нещата бяха съвсем леко разместени. Все едно че ги е бутнала жената, която ни чисти. Мисля, че са били и в останалата част от къщата. Но за кабинета съм сигурна. Преместили са стола на Мики. Знаеш колко държеше Мики на реда. Този стол е бил пипан. А и това обаждане от Пентагона.
— Какво обаждане?
Изглеждаше уморена. Прическата й беше само 99 процента перфектна. Ако през последните няколко дни собственият ми живот не се беше обърнал нагоре с краката, сега щях да съм на страната на полицията. Тя можеше и да греши. Досега момчетата, които си падаха по претърсването на къщи, не си бяха правили труда да бъдат толкова прибрани.
— Някой искаше да ме отстрани от къщата. Обади се някакъв майор. Каза, че е майор Брейди. Беше ужасно досаден. За бога, искаше ми се да го зашлевя през слушалката. Каза ми, че трябва да отида и да се разпиша за личните вещи от бюрото на Мики. Трябвало да разпозная всяка една от тях. — Докосна чело с върха на пръстите си. — Наистина ми се стори малко брутално. Но съм виждала толкова промени в армията, та предположих, че сега редът е такъв. Отидох. Номерът на офиса, който ми беше дал, беше на някаква стая на Въздушните сили. Никой не беше чувал за майор Брейди. Качих се в кабинета на Мики. Изненадаха се да ме видят. — Тя се усмихна при спомена. — Лично помощникът на Мики прибрал нещата му. Щял да ми ги донесе. Не трябваше да подписвам нищо.
— Каза ли това на полицаите?
— Не ме изслушаха. Загубиха интерес веднага, щом им казах, че не липсва нищо. — Тя се вгледа в Кори, после се върна към мен. — Съжалявам. Не ви предложих дори кафе. Ще седнете ли за малко?
— За бога, Мери, не сме дошли за кафе.
— Аз бих пила — обади се Кори.
Мери се усмихна така, както я беше учила майка й, и каза:
— Седнете. Казвате се Невърс, нали? Мисля, че в Ню Орлиънс живеят няколко души с тази фамилия. Старо семейство, ужасно горди с френското си потекло. Така и не се примириха, че са ги продали на американците17.
— Семейството ми е от Севера — каза Кори.
— Бих предположила. — Мери се усмихна чаровно.
Исках Кори просто да изчезне. Имах си свои егоистични планове спрямо Мери. Исках да поговорим. За Тиш. Трябваше да говоря с някого, а Мери беше единствената чиста душа, която познавах.
Тя отиде в кухнята. Кори разглеждаше стаята, сякаш беше на търг, и избягваше погледа ми. След малко отидох при Мери.
Тя подскочи, когато влязох в кухнята. Стоеше в ъгъла, отмерваше кафе и появата ми я беше накарала да разсипе цяла лъжица.
Не ми даде шанс да й обясня. Шептеше от яд.
— Джон, това момиче не ми харесва. Засрами се. Ако с Тиш сте се поскарали за нещо, искам веднага да й се извиниш. Отбий се на път за вкъщи и й купи цветя. Много цветя. Ще ви чакам и двамата на вечеря следващия петък. В седем и половина.
— Мери, трябва да ти кажа нещо.
Тя сложи ръце на хълбоците. Никога не я бях виждал да го прави. Атавизъм, останал от прадедите й, от робските колиби, заклинание за сила преди битка. Ноздрите й пулсираха.