— Да. Какво има?
— А, само ти се обаждам. В името на доброто старо време и т.н. Може да се видим и да хапнем заедно, а? Или да пием по бира? Аз черпя, Джони. Животът е прекрасен. А аз живея нашироко.
— Не си улучил момента.
— Само за няколко минути.
— Ще си запазя поканата за друг път.
Задъха се като астматик. Или като мъж, набрал розов телефон.
— Джон? Страхувам се, че не мога да приема отказ. Разбираш ли, работя за едни хора, които искат да влязат във връзка с теб. Извикаха ме от Западното крайбрежие само и само да се видим с теб и да говорим. Обадиха се на мен, защото открили, че ние двамата сме гъсти от много време.
— Не сме. За какво изобщо става дума?
— Джон, нека не говорим за това по телефона, а? Нека се видим някъде и.
— Нямам време. И не се интересувам. — Обаче не затворих. Което се оказа в моя полза.
— Джони. Чуй ме. Ще ти кажа нещо като на приятел. Ти искаш да се видим.
— От къде на къде?
— Разбрах, че си падаш по китарите. Интересуваш ли се от чудесно запазена „Пол Гибсън“?
С Кори се срещнахме на вратата. Пожела да дойде с мен, без дори да попита къде отивам.
— Не. Имам среща с един призрак от миналото. Ако искаш, може да ме изчакаш тук.
Не успя да измисли никакво възражение, а може и да прецени, че вече съм решил и не си струва да се хаби да ме убеждава. Прие поканата ми. Казах й да се качи горе и да не отваря вратата или вдига телефона. Тя кимна, без да ме погледне.
Здрачаваше се. Клекнах, за да проверя долната част на колата. После проверих под капака. Съседските деца ме сочеха с пръст и се смееха, възрастните минаваха от другата страна на улицата. Не видях нищо подозрително.
Движението беше понамаляло. Подкарах на юг, без да затварям прозорците на колата. От време на време поглеждах в страничното огледало. В случай че ме следят. Не видях никого. На Потомак нищо ново.
Спрях в Шърлингтън. Алстрьом явно познаваше града. Беше ми определил среща в малко кафене, където беше шумно и претъпкано. Лигльовци с разхлабени вратовръзки. Млади жени с първите си делови костюми. Сервитьорки с изваяни крака и прекалено добро образование, за да си вършат добре работата. Зачудих се дали ще разпозная Алстрьом. Явно нямаше значение, след като той бездруго щеше да ме познае.
Влязох, избрах маса, от която да мога да наблюдавам вратата, и за разочарование на бармана си поръчах диетична кола. Една-две от жените ме изгледаха, сякаш участвах в състезанието, но не бях сред челната десетка.
Алстрьом пристигна. Беше висок, рус, с рядка, но за сметка на това дълга коса. Тъмната риза и лененият спортен костюм бяха в стил „Тихуана“18. Но куфарчето му беше стилно. Ню Йорк среща Брентуд19. Салонната управителка го пресрещна на вратата и той се притисна прекалено близо до нея.
Видя ме, махна и задържа момичето с менюто, докато не ме настани на една маса в дъното. Носеше куфарчето внимателно.
— Исусе — каза и плесна ръце. — Приятно ми е да те видя, Джони. Всемогъщи боже, ще ми се и аз да бях запазил така фигурата си. В армията те държат под напрежение, предполагам. А аз трябва да се включвам в разни програми за отслабване. — Потупа наченките на шкембе. — Трябва да се отърва от тоя развъдник на инсулти. По дяволите, не изглеждаш и ден по-стар, отколкото когато за последен път се видяхме във форт „Хвани ме за топките“.
Изглеждаше съсипан и стар, двойник на Ем. Опитах се да си спомня дали Ем му беше по-близък от мен. Май не. Но Ем обичаше да бъде потаен.
— Какво искаше да ми кажеш, Али? Какви бяха тия глупости за „Пол Гибсън“?
Изглеждаше искрено разочарован.
— Не искаш ли първо да поръчаме? Гост си ми, Джони. Отпусни се.
— Казвай.
— Тук правят бургери-убийци, знаеш ли? Отбивам се винаги, когато съм във Вашингтон. В Ел Ей вече не можеш намери свестен бургер. Само шибани сандвичи с броколи или хотдог с ниско съдържание на холестерол. Къде ли ще му излезе краят? — Той изостави усмивката и менюто си. — За какво, по дяволите, се бъркаш, където не ти е работата, Джони? Въобще не те засяга. Само си търсиш белята.
— Аз съм от старите протестанти. Ние обичаме болката. Защо не започнем отначало?
Алстрьом завъртя очи и отдаде поздрава на белите мечки. Високо вдигнати длани.
— Отначало? Кой знае как е започнало всичко. Тук и сега са двете неща, които ни засягат, Джони. И бъдещето. Трябва да мислиш и за бъдещето.