От известно време някой думкаше по вратата. Може би партньорът му. Не знаех. Не ми и пукаше особено. Бях изцяло погълнат в битката, която продължаваше вече около минута. Исках да свърша с Рогоносеца, преди да се прехвърля на другия. Останалата част от света можеше да изчака.
Тогава чух мученето на Дики:
— Отворете. Полиция.
— И кой казваш, че е тоя? — попита Дики. — Наркоприятелчето ти? Какво се е случило, малко недоразумение между крадци, а? — Обърна се към едно от ченгетата. — Дръж ги далеч един от друг, разбра ли? — Посочи с дебелия си пръст към французина. — Разкарайте това лайно оттук. Веднага. Откарайте го в управлението.
Рогоносеца се беше изправил на крака и се опитваше да разбере какво става. Още му беше трудно да фокусира. Но се отдръпна от тръгналия към него полицай.
— Аз съм дипломат. Имам имунитет. Работя към посолството на Франция.
Дики пъхна пръсти в гайките на колана си.
— Сериозно? И редовно си плащаш таксата за паркиране?
— Не можете да ме арестувате. Имам дипломатически имунитет.
— Носиш ли си личната карта, господин посланик? Уейни, провери джобовете на Пиер, ако обичаш. — Обърна голямата си глава обратно към мен. — Добре. Прецака ми съботата и търпението ми се изчерпва. Кой е този?
— Французин е. Шпионин. И бияч. Свързан е с бомбата в Джорджия. Лабораторията, която експлодира.
Дики изсумтя.
— Не е в моя район. Какво прави тук?
За това не бях много сигурен. Нямах и представа защо Рогоносеца беше цъфнал на вратата ми.
Но Дики не ме разбра.
— Били, отведи Пиер ла Грозник в управлението. Провери дали има имунитет. И се дръжте добре, докато разберем. Но му вземете отпечатъци. И не го пускайте, преди да разберем дали не го търсят от някъде другаде. — Той изплю нещо невидимо и ме изгледа със запазената лично за мен гримаса. — Доста си добър в бъхтенето на дребни момчета, а, войниче? Да не би преди да си събирал борчовете за наркобосовете? Засега имаме едно обвинение срещу Щастливия Пиер. Направи ги две.
— Този човек е замесен в терористичен акт срещу Съединените американски щати. В подобни ситуации дипломатическият имунитет не важи. Трябва да се обадиш на ФБР.
— Точно така. Директно ли да се обадя на Дж. Едгар20, или да търся Ефрем Цимбалист Младши? Ще разберем дали този е Ясер Арафат или не. Междувременно ние с теб трябва да си поговорим. А, между другото, арестуван си. Изтрий проклетата кръв от устата си, преди да ти прочета правата.
— В какво съм обвинен? — Изпаднал в красноречие, Дики се направи, че не ме е чул.
Докато ченгетата отвеждаха французина, той успя да ми прошепне:
— Не им казвай нищо.
Не знам дали го каза насериозно, или само искаше да ме прецака пред Дики.
С Дики останахме сами. Детективът привърши речитатива си.
Повторих въпроса си.
— В какво съм обвинен?
Подсмръкна.
— Ти как мислиш?
— Я стига. Ако струваше нещо като полицай, сигурно отдавна ти е станало ясно, че не съм направил нищо. Като изключим размазването на фасадата на дребното копеле.
Дики ме погледна изотдолу. Явно разликата в ръста ни не му се нравеше особено. Далеч повече би предпочел да съм седнал.
— Конспирация за нелегален трафик на наркотици.
— Това са глупости. Знаеш, че е така. Трябва да знаеш.
Усмихна се.
— Така ли? Е, това предстои да се изясни. „Конспирация“ е страшна дума, да знаеш. Разделя „Habeas“ от „Corpus“21. И без това винаги съм го смятал за страшно шибано условие. — Продължаваше да се усмихва. — Ще ми се да чуя какви ще ги говориш, след като изкараш един уикенд в ареста при събратята си от окръг Колумбия.
Примижах и протегнах ръка.
— Чакай. Виж, кажи какво искаш от мен. Без заобикалки.
Дики се извърна към една от стените и поклати глава, като нарочно наблегна на жеста.
— Какво искам аз от теб? Може просто да искам да ме оставят да се наобядвам на спокойствие. Не че обядът ми е нещо кой знае какво. Искам да говориш, приятел. Кажи ми нещо, което не знам. Помогни ми да разреша две убийства, може би три. Ти колко ги изкара?
— Искаш да говоря? Ще направя нещо още по-хубаво, ще ти покажа нещо.
Поглед в стил „няма да се хвана“.
— Какво ще ми показваш?
— Дай ми две минути да включа видеото.
Дики се ухили. Прозвуча като падащи върху паважа тухли.
— Какво си изкопал? Пиперливи снимчици на гаджето ли?
21
Habeas corpus (лат.) — термин в правото за означаване на физическото присъствие на заподозрения в съда до доказване на невинността му. — Б.пр.