— Как си, Джони? И ако това не е шибано време, здраве му кажи.
— Какво има?
— Хей, сам ли си?
Погледнах към револвера.
— Да.
— Добре. Страхотно. Да си гледал някой хубав филм напоследък?
— Какво, ако съм?
Цъкна с език.
— Ще ми го разкажеш ли?
— Какво искате?
— Джони, знаеш какво искаме. Абсолютно сме сигурни в това. Стани републиканец23. Уважавай правото на лична собственост. Върни дискетите на законните им притежатели.
— Трябва ми време.
Можех да си представя как нервно се върти се на мястото си.
— Хей, Джони. Приятелю. Добрата фея току-що ми даде бележка за теб. Искаш ли да ти я прочета?
Не отговорих.
— „Скъпи Джон“ — ей, това да не е от класиката? — „Скъпи Джон, липсваш ми. Отчаяно се нуждая от доказателство за любовта ти към мен. Или ще ме загубиш завинаги. Подписано.“ Какво ще кажеш? Няма подпис. Предполагам, че не й е стигнало времето. На бас, че е страшно готина в леглото, а, Джони. На бас, че не ти се ще да я загубиш. — Усещах тежкия му дъх в слушалката. — Е, какво мислиш?
— Майната ти, Али.
— Правилно. Застреляй посредника. Знаеш ли, наистина ти се възхищавам. Някои си мислят, че ти е минало. Че шибаш малката блондинка, дето непрекъснато кисне при тебе. Но аз залагах за теб. Казвам им: „Няма начин.“ Нашият Джон е последният от големите романтици. Верен докрай. Тя може да се качи отгоре му, но той ще продължи да си рецитира молитвите. „Не ме въвеждай в прегрешение.“ Така ли е? — Изцъка с език. — Страшен си, Джони. Знаеш ли какво? Можеш да станеш звезда. Цял шибан Гари Купър си. Хората вярват в теб.
Хей, мислиш ли, че твоята Червенокоска някога е била групово изнасилвана?
Затвори. Задържах слушалката до ухото си, докато линията не запращя. Дори и след това. В ръката ми револверът тежеше като самата съдба.
Седма глава
Знаменцето на пощенската кутия изщрака секунда след като вестниците тупнаха на площадката пред вратата ми. Пъхнах револвера в чекмеджето при покривките за чай. „Атлантик“ за мен, „Ролинг Стоунс“ за Тиш. Листовка за изчезнало дете. Сметката за телефона и за замазване на очите, обещание, че издателство „Клиърхауз“ ще ме научи как да забогатея. Никакви заплахи или бележки с искане на откуп.
Телефонът отново иззвъня.
Реших, че може да е Алстрьом, и се обадих в подходящ дух. Беше полковник Мори.
— Атаката не е особено подходяща за случая, така че превключи на режим приемане.
— Да, сър.
— Когато се обаждам и оставям съобщение да ме потърсиш, трябва да го направиш, ясен ли съм?
— Да, сър.
— Искам да знам в какво, по дяволите, си се забъркал, Джон. Но това може и да почака. Генерал Габриели иска да те види. Опитваме се да се свържем с теб от вчера сутринта.
— Сър, първата ми работа в понеделник ще е да дойда при вас. С глава, посипана с пепел.
— Понеделник е късно. Запиши си това. — Продиктува ми телефонен номер. — Номерът на пейджъра на адютанта му. Обади се незабавно. Онзи съвсем е подгрял.
— Знаете ли за какво става дума?
— Полковниците не искат обяснения от тия с три звезди.
— Да, сър.
Бях се срещал с Габриели на няколко пъти. Царят на армейските доставки, генерал Спешна покупка. Беше типичен представител на чина си. Отвън ламиниран със скромност, иначе суетен до мозъка на костите си. Подчинените му твърдяха, че го харесват, но след второто изречение започваха да злословят по негов адрес. Беше предвождал бригада в „Пустинна буря“ под командването на муден и внимателен корпусен командир и успял да опази танковете си в перфектно състояние. Клюкарите в Пентагона твърдяха, че върши голяма работа от другата страна на реката.
Предстоящият ни разговор ме плашеше.
Набрах номера на пейджъра на адютанта му и веднага ми се обадиха от мобифон. Адютантът се представи като майор Рипли, а тонът му ми даде да разбера, че поради поста си по-високо от него в йерархията стоят само няколко подполковници. Все пак не пропусна да се обърне към мен със „сър“.
— Разбрах, че генерал Габриели иска да ме види.
Понижи глас.
— Сър, генералът почти приключи за днес с голфа си. Удобно ли ви е да изчакате за малко?
— Не е ли малко горещо за голф?
— Генералът е страстен играч.
— Печели или?
— Генерал Габриели никога не губи.
— Случайно да сте син на генерал Рипли?
— Да, сър.
Беше близо до ума. По неписан закон много от генералските деца минаваха през Пентагона като капитани или майори. Системата беше толкова затворена и работеше така безотказно, че пред нея мафията изглеждаше направо сбирщина мърлячи.
— Полковник Рейнолдс — каза адютантът. — Задръжте само за момент, сър. — Чувах гласове и откъслечни думи, нормалните шумове.
23
През последните няколко десетилетия Републиканската партия често се асоциира с големия бизнес. — Б.пр.