Рогоносеца паркира пистолета до крака си.
— Беше глупаво. Много глупаво. Имам предвид това, което направи днес. Ти си глупак. А полицаите ви са гадняри. Исках да ти помогна.
— Всички искат да ми помогнат.
Джери направи няколко завоя и накрая свърна вдясно. Караше по задните улички. След няколко минути бяхме в тази част на града, в която не е препоръчително да замръкваш. Джери или се мъчеше да се освободи от опашка, или беше объркал посоката. Спряхме срещу входа на някакво гробище. Познавах квартала от сутрешните си кросове. Но тогава гангстерите си почиват, за да са хубави вечерта.
— Излизай — каза Рогоносеца. — Усмихни се и тръгни към гробището.
— Страшно весело.
Когато излязохме, изтегналите се в сянката на верандите си местни ни изгледаха, сякаш бяхме кацнали от Марс. Едно сплетено на ситни плитки момиченце дори изтърва въжето си. Някакъв старец поклати глава. Рогоносеца може и да беше скрил пистолета в джоба си, но не можеше да излъже никого на тази улица.
— Дано да сте въоръжени — казах.
— Млъкни. Влизай вътре. Върви по пътеката.
През първата нощ Рогоносеца ме беше нарекъл аматьор. Но аз дори не бях в играта. Предполагаше се той и Джери да са професионалисти. Съвсем бяха оплескали нещата. Явно гробището беше техният начин да ме сплашат. Докато нормалните хора вършеха същото по Интернет.
Надгробните плочи бяха стари и натрошени. Безнос ангел със счупени крила се извисяваше над купчина бутилки от уиски и използван розов презерватив. Джери свърна зад един мавзолей и се спъна в двама изтегнали се с гръб към гранита наркомани. Дори не ни погледнаха.
Върнахме се да потърсим друго място.
В края на редицата гробове се издигаше някаква служебна сграда. Рогоносеца каза:
— Там. Сядай.
Седнах на ниска каменна пейка. Рогоносеца остана прав, а Джери клекна като будистки идол. Имах няколко въпроса към les freres29, но исках първо да чуя какво ще ми кажат те.
— Слушай — каза Рогоносеца. — Франция не е виновна за това. Не сме слагали бомба в лабораторията ви.
— Знам.
— Истина е. Трябва да ме изслушаш. Нямаме много време. — Протегна ръце с обърнати нагоре длани, пръстите му сякаш искаха да се захванат за въздуха. — Не слагаме бомби. Бяхме изненадани колкото и вие. Не бихме го направили толкова явно. Нито толкова скоро. — Погледна към умиращото небе. — Искаме да… спрем хората, които ни причиниха това. Не просто да си отмъстим за жертвите. Така правят американците. Не ние.
— А аз съм само поредният тъп гринго.
— Не. Може и да си глупак. Но можеш да ни помогнеш. Как да те убедя, че не ние сме сложили бомбата?
— Тогава кой го е направил?
На фона на залеза край една по-долна редица гробове се очертаха няколко обути в увиснали шорти силуета, погълнати в средновековен надгробен танц.
Рогоносеца ме погледна с прямотата, която прави французите толкова комични:
— Не знаем. Не можем да разберем. Партньорът ми смята, че са същите, които са сложили бомбата и в нашия център. Може и да е вярно. Аз не съм убеден.
— И само за да не замира разговора, мога ли да ви попитам кои може да са тия хора? Кой е поставил и двете бомби?
Завиха сирени. Може някой от местните и да беше забелязал, че подутината на панталоните на Рогоносеца се пада прекалено встрани, и да се беше обадил в полицията. Съмнявах се обаче да е така.
— Не знаем — каза Рогоносеца. — Голяма загадка. Не знаем защо вашите хора ни нападнаха. И ето че сега взривявате собствената си лаборатория.
— Мислиш, че и двете бомби са дело на американци? Значи сме вдигнали във въздуха собствените си хора? Я стига!
Наивността ми го накара да се втрещи.
— Кой друг? Нищо друго не се връзва. Само че не знаем кои точно американци.
— Мислех, че европейците винаги обвиняват ЦРУ.
Бинтът по носа му се набразди.
— ЦРУ вече не са толкова смели. Прекалено много бюрокрация. Всички ги наблюдават. А и ние сме французи, не европейци.
В далечината се чу изстрел, последван от още два. Рогоносеца подскочи. Но Джери остана на мястото си.
— Изслушай ме — каза Рогоносеца и пристъпи по-близо. Въздухът се беше напълнил със сенки и той искаше да види лицето ми. Бяха избрали много глупаво място за среща, освен ако не бяха планирали да ме оставят тук. Но не изглеждаше да е така. Бяха готови на всичко, но искаха резултати, не още неприятности.
Все още бях убеден, че бомбата в нашата лаборатория е тяхно дело.
Отзад някой рязко изкрещя:
— Майната ти, кучко, направи го.
Джери и Рогоносеца си казаха нещо на френски. Не разбрах нито дума. Малките черни мушички ни откриха. Аз и Рогоносеца се опитвахме да ги прогоним с ръка. Джери не им обърна внимание.