Може Габриели да ми беше направил услуга. Като ме беше светнал за реалността. Дълго си бях мислил за армията като за последното убежище на добродетелта, но поне един блестящ генерал беше нагазил в лайната. Чакаше ме доста материал за размисъл.
Определено не харесвах тия момчета. Но бях снижил летвата до едно: да си върна Тиш жива.
Знаех две неща. Първо, независимо от цялата си драматичност и размахване на пистолети Балзак и Дюма нямаше да ме наранят. Поне засега. Второ, наистина имаха нужда от помощта ми.
Рогоносеца се върна към мен, като пътьом подритна някакъв празен флакон от дезодорант.
— Партньорът ми — започна пак Рогоносеца — казва, че не разбира как можеш да се имаш за мъж. Казва, че е очевидно. Хората, които са поставили бомбите, са същите, които са убили момичето ти. Но на тебе не ти пука. Оставяш ги да я убият и не правиш нищо да си отмъстиш. Никога няма да ти позволи да се доближиш до сестра му.
— Тя бръсне ли си краката?
Лесно е да се правиш на остроумен, когато не ти се налага да се страхуваш. В момента ме побиваха тръпки повече от квартала, отколкото от Белмондо и Делон.
— Нищо ли не изпитваш към нея? — попита Рогоносеца. — Нищо след загубата на такова добро момиче? Или вече си я заменил с русата? После американците казват, че французите са циници.
Реших да му кажа.
— Не си в час, мой човек.
— Какво искаш да кажеш?
— Още не си научил. Тя е жива. Трябва ви някой добър консултант, въобще не сте в течение.
Рогоносеца погледна към Джери. И пусна нещо на френски. После пак се обърна към мен.
— Кой е жив?
— Тиш О’Мейли. Момичето ми.
Наистина не бяха в течение. И Депардьо не би могъл да изрази по-добре изненада. Рогоносеца изстреля още френски думи. Заразен от учудването му, Джери се приближи към мен. Умираше да ми каже нещо сам.
— Трябвало е да внимаваш повече в училище — му казах.
— Откъде знаеш? — попита Рогоносеца. — Всички знаят, че е мъртва. Писаха го по вестниците.
— Ти вярваш на медиите? — подчертано поклатих глава. — Приближи се и си води бележки. Ако искаш. Жива е. Имам една видеокасета. Или по-скоро имах видеокасета. Няма съмнение, че на записа е жива, и няма съмнение, че записът е правен, след като бомбата в колата ми изстреля нагоре коефициента ми за застраховка живот. — Погледнах го. — Вчера мъж на име Алстрьом ми я даде в едно заведение за бърза закуска. А-л-с-т-р-ь-о-м. Твърди, че идва от Ел Ей, но не съм съвсем сигурен къде си върти далаверите в момента. Изпълняваше поръчение за сериозни hombres30. Може и да са хората от вашата лаборатория. Така че защо не го потърсите? А сега да се мятаме на конете и да изчезваме, преди да пристигнат ловците на скалпове.
Рогоносеца ме погледна изотгоре. Стъмваше се и наистина трябваше да тръгваме. Пистолетите нямаше да са от особена полза. Наоколо с пистолети си играеха децата до 14 години. Истинските герои носеха АК или нещо още по-добро.
— Лъжеш — каза. — Измислил си цялата история, за да ни объркаш.
— Позна. Но нали се предполага, че не вие сте хвърлили фойерверките в Джорджия? Помолихте за информация и аз ви я дадох. Ваша работа е дали ще ми повярвате.
— Опиши мъжа. Този Алстрьом.
— Среден на ръст. 42 номер талия, натъпкана в панталони номер 38. Пресметнете си го сами в метри. Лицето му е хванало прекалено много слънце и нередовен живот. На 40, но изглежда на 50. Оредяваща руса коса. Облича се като евробоклук. Ще ви хареса. Сигурно си ляга със слънчевите очила. Ако сте подслушвали телефона ми, имате гласа му.
— Не подслушваме телефона ти.
— Значи сте пропуснали шанса да го направите. Изпревариха ви.
— В твой интерес е да не си ни излъгал.
— Не мога ей така да си измисля за Алстрьом. Между другото, викат му Али. Няма как да го объркате. Представата за американски мъжкар на всеки европейски интелектуалец.
— Къде да го намерим?
Усмихнах се. Явно бях попаднал на състезание за титлата глупак на годината.
— Ако знаех, щях да ви кажа. Плаче си някой да го пораздруса. Но не се безпокойте. Ще го намерите, освен ако не сте изтървали основните курсове в училище. Толкова е глупав, че използва собственото си име.
— Може би ще го намерим.
— Чуй ме, и без повече глупости. Алстрьом е дребна риба. Но работи за големите шефове. Подвизава се из шикозните квартали. Ако го пообработите, предполагам, ще ви даде даже повече от нужната информация. — Погледнах Джери. — Казах ви каквото знаех, момчета. От вас искам само едно. Да ми дадете каквато информация ви попадне за Тиш О’Мейли. Засега не ми пука за това какво сте или не сте направили. Искам Тиш. Жива. И непокътната. Споразумяхме ли се?