Накрая млъкнах. За известно време никой от двама ни не проговори.
— Знаеш ли — каза накрая той. — Притеснявам се за малката. Ами виж я. Расте в такъв свят. Аз работя в проклетата полиция, но пак знам, че не мога да я предпазя. От важните неща. — Изглеждаше толкова самотен, колкото се чувствах аз в момента. — Знаеш ли, надявам се поне да я държа настрана от проклетата дрога. Децата не могат да преценят кое е наистина опасно.
— Ще стане красавица.
Изсумтя.
— И това ме притеснява. Както и да е. И двамата сме едни тъпи скапаняци. Трябва да е генетично. — Отвори папката. — Проверих те. Този път наистина внимателно. И гаджето ти. Чисти сте. — Изсумтя пак. — И двамата. Май са я прецакали. Не е преценила правилно кой става за приятелче и кой не. А ти си прекалено тъп за наркопласьор. И не ми опявай, че си ми го казвал. — Отвори папката в скута си и внимателно отдели встрани листите, на които беше писал. Скучната бюрокрация в царството на ченгетата. Забърка с грубите си пръсти в страничната преградка. — Аз играя честно. Доколкото мога. Ето, виж това. — Подаде ми няколко снимки.
— Кори Невърс, бабината ми. Пробвай с Карин Алстрьом.
Първата снимка беше правена в полицията. Кори не изглеждаше особено добре с арестантски номер. И да, отдолу пишеше Карин Алстрьом. На втората Кори и Али се бяха хванали за ръце на някакъв плаж. Той беше с риза на цветя, тя по долнище на бански. С подходящи за случая слънчеви очила. В долния ъгъл се мъдреше печат на ФБР.
Върнах снимките, без да разгледам останалите. И скрих лице в длани.
— Родена Карин Хинкел, Сакраменто, Калифорния, 15 декември, 1967. Малко по-възрастна, отколкото изглежда. Избягала от къщи. За Холивуд. Арестувана за много амбициозен обир на магазин. Прибрала се обляна в сълзи вкъщи и после пак отпрашила към Ел Ей. Като попълва документи, в графата „професия“ пише „актриса“. Играла е в няколко филма, които някой благосклонен критик може да определи и като „художествени“ или нещо подобно. Арестувана за кражба на дребна сума, докато работела в офис на „Мерцедес“. Предполагам, в търсене на мъжа на мечтите си. Обвиненията са оттеглени. Чудя се защо.
Погледнах към летния залез.
— Помниш ли оная история е елитните проститутки по Източното крайбрежие? Беше преди няколко години. Момичето с швабското име. И кинозвездите. Нашата е била гордостта на конюшнята. Пак обвинения и пак нищо. После полицаите в Малибу я задържали за превишена скорост. Била е с чужда кола. С кокаин в чантичката. Доста над „количеството за лична консумация“. И сладко пистолетче. Нашата пак се измъква. А, и всичко това става след сватбата й с господин Алстрьом, което е друга шибана история. Представяш ли си, да оставиш жена си да проституира? Трябва да е някаква калифорнийска мода.
Погледна към снимките. Аз също.
— Сигурно доста си я бива като актриса — каза Дики. — Само дето така и не е получила голямата си роля. Досега. Досието й беше страхотно изпипано. Великолепни препоръки почти от момента на раждането й. Тоя път явно работи за истинските шефове.
Играта свърши. Хлапетата се мотаеха по игрището, сякаш последното, което им се искаше, е да се върнат при любещите си майки.
— На бас, че се мъчиш да си представиш какво толкова е намерила в него — каза Дики. — Аз също. Но повярвай ми, виждал съм всякакви. — Дъщеря му шляпна едно момченце по рамото и се затича към скамейките. — Но бракът им трябва да е страхотен. Бият статистиката на Лос Анджелис по продължителност. Може оная му работа да е дълга с метри. Както и да е, свързват ги доста неща. Включително изглед към океана от Редондо37, който не могат да си позволят. И двегодишен „Ягуар“, направо под носа на данъчните. Живеят в калифорнийски стил. Федералните насъскали финансовите по следите им и майната му, онзи се оказал чист. А хората си мислят, че чистото не мирише. — Изсумтя и се изправи. — Ще трябва да ме извиниш. Не искам да забърквам дъщеря си в това. Патрулът ще те откара до вас. Ще продължим с разговорите утре.
— Има за какво да си говорим.
— А, не, аз само така си приказвам, войниче.
— Моля те. Само за минута. — Към нас се приближаваше момиченце с огромни цигански очи. Отблизо изглеждаше женствена въпреки олющените си колене. — Имам нужда от помощта ти.
Погледна ме. Със закалени от професията очи.
— И аз това ти разправях. А сега изчезвай. И се опитай утре да не ми цъфнеш умрял.
И без това започвах да се чувствам като у дома си сред мъртвите. Арлингтън си има часове за посещение, но вече не ми пукаше. Цял живот бях играл по правилата и ето какво получих. Подслон в едно гробище. Мъртви приятели. Гаджето ми беше в плен на бълващ Шекспирови цитати грубиян с милиарди долари и арсенала на демокрацията зад гърба си. Седях на гроба на Фарнсуърт, подпрял гръб на едно дърво, достатъчно широко, за да послужи за прикритие.