Исках да си върна Тиш. Щеше да е добре да постъпя според убежденията си, но бях готов да се съглася и на много по-малко. Ако това беше цената на Тиш, можеха да си задържат ББСП. Щях да го преживея. Ем и Фарнсуърт бяха мъртви и излишният героизъм нямаше да ги върне обратно.
От мисълта за това не ми олекна особено.
Дики беше единственият човек, на когото му пукаше за правосъдието. Поне единственият, останал жив. Засега.
Имах нужда от съюзници. Без значение какви.
Елиминирах медиите. Не хранех никакво съмнение, че първата публична изява от моя страна ще убие Тиш. Незабавно. Тя беше доказателство и Хънт със сигурност щеше да я разкара. Бях решил да работя с Дики, ако успеех да уредя да стане тайно. Не беше особена подкрепа, като се има предвид, че вашингтонските полицаи не можеха да се справят и с тайфите, които крадяха пътни знаци. И напук на всеки остатък от патриотизъм, щях да си опитам късмета и с французите.
Сбогувах се с Фарнсуърт и напуснах гробището по нов маршрут. Стигнах пеш до улица с долнопробни закусвални между Хендерсън Хол и шосе 395 и от забутан уличен телефон позвъних във френското посолство. Някой, ползвал телефона преди мен, беше изписал на стената испанския глагол chingar39.
Дежурният за уикенда беше от пъзльовците, които не смеят да притесняват по-висшестоящите. Отказваше да ми даде домашния телефон на Дьо ла Вер. Докато не му казах, че знам кой е поставил бомбата в лабораторията им.
Дьо ла Вер спеше. През първите трийсетина секунди наистина не разбра за какво става дума. През следващите трийсет само се правеше, че не разбира. Накрая казах:
— Слушай, глупако, от теб се иска само да кажеш на сбърканите си приятелчета, че полковник Джон Рейнолдс ще ги чака до северния паркинг зад Пентагона след половин час. Обясни им къде е, ако не знаят. Кажи им, че ще ги чакам 30 минути, после си тръгвам. Объркай нещо и ще изкараш остатъка от службата си в Джибути.40
Затворих и тръгнах надолу.
Рогоносеца се появи със ситроен, от тия, дето по форма приличат на нещо, изпълзяло от канализацията в три през нощта. Седнах на предната седалка до него и подкарахме.
— Къде е frere Жак? — попитах.
Бинтът се белееше в тъмното. Държеше волана с две ръце, сякаш колата можеше да размисли и прояви своя собствена воля.
— На работа. Следи приятеля ти. Онзи Алстрьом.
— Завий надясно. Значи го намерихте?
— Има си начини. На среща е в Арлингтън. С една сервитьорка. Засега няма нищо.
— Ще има. Търпение. Мисли си, че този път играе за големи залози.
Насочих го към запустелите места зад Вашингтон. Кални и бъкащи от зарази. След построяването на Пентагона бяха изхвърлили тук всички отпадъци. Сега на мястото не вирееха и плевели. Паркирахме покрай някакъв строеж. Мостовете на магистралата закриваха по-голяма част от града.
— Е, какво беше толкова важно, че да не може да изчака до утре?
— Много неща. Но първо искам да ми отговориш на един въпрос.
Сви рамене. Французите го правят така, че ти се иска да им строшиш хилавите гърбове.
— На първата ни среща — започнах — ти каза нещо от сорта, че сме ви направили на глупаци. Бях подложен на лек стрес и паметта може да ми изневерява за точните думи, но мисля, каза нещо в смисъл, че не е трябвало да взривяваме лабораторията ви, защото и без това сме ви направили на глупаци. За какво става дума?
— Вярно е. Нямаше нужда от бомбата. Беше чисто терористичен акт. Проявихте изключителна отмъстителност. А нямаше за какво да отмъщавате.
— Защо си толкова сигурен? Вие ни задигнахте плановете на ББСП. Само разработката му струва десет милиарда долара. Е, може и сънародниците ми понякога да прекаляват, но ги разбирам. Откраднали сте най-скъпата тайна на чичо Сам.
Рогоносеца се изсмя. Новият ми съюзник. Искаше ми се да го цапна.
— Не знам — каза. — Може и да си глупак. Или блъфьор. Или и двете. Но щом искаш да го чуеш от мен, ще ти го кажа. Да, направихте ни на глупаци. Да разберем тайните на този самолет беше най-важната ни програма. А вие… как се казва на английски… вие ни вързахте. Накарахте ни да преминем през всички етапи, да изхарчим парите си, да не говорим за времето. Но ни измамихте. Дадохте ни фалшиви схеми. После гледахте как копираме вашата технология и се смеехте. От самото начало знаехте, че няма да излезе нищо. Ето защо се оказахме глупаци. Нямаше нужда да убивате толкова много хора. Нямаше нужда…
Призля ми. Излязох от колата, защото усещах, че ще повърна.
Вече разбирах всичко и последните елементи на пъзъла си бяха дошли на мястото. Беше по-зле, отколкото си го бях представял.