Анри заграби кичур от косата на тила й и я помъкна след себе си, докато отваряше една след друга различни врати. Гардероб. Баня. Последната врата преди тази, през която бяхме дошли, явно отговаряше на изискванията му. Голям дрешник. Нямаше прозорци. С майсторски координирани движения той пусна косата и заби коляно в задника й. Кори изчезна в тъмнината.
— Само ако издадеш звук, и си мъртва! — предупреди я той.
Можех да го успокоя, че тя е прекалено хитра, за да се разкрещи. Правеше го само по поръчка.
Анри затръшна вратата.
Фауст се държеше с подобаващо за сенатор достойнство. Стоеше гол и трепереше от страх, членът му се беше сбръчкал, шкембето се тресеше. За пореден път осъзнах силата на парите. Името му се свързваше с имената на актриси и красиви жени и имаше репутацията на най-търсения и неустоим ерген във Вашингтон. А не изглеждаше по-добре от презряла круша. Обелена круша. Плътта му беше белезникава, почти прозрачна, като големите парчета лой, които месарите в детството ми пробутваха на бедните. Лой, тук-там покрита със сплъстени, безцветни косми. На мястото, където се срещаха бедрата и коремът му, се образуваше малка ниша. Изглеждаше като бездънна яма, като нещо, което поглъща малките и беззащитните.
Но най-грозни бяха очите му. Очи на истински страхливец. Личеше си, че засега напълно е забравил за Кори. Беше готов да ни помогне да я блъснем през прозореца, ако с това щеше да си спести леко плясване по бузата. Очите му бяха надути, без да са интелигентни, зли, без да излъчват сила. Когато Жерар отдръпна ръка, от устата му надолу като паяжина се проточи тънка нишка лиги. Устата му сякаш беше празна, нещо, което виждаш, когато хората свалят изкуствените си зъби. Но погледът ми упорито се връщаше към очите му. Приличаха на безцветни стъклени топчета. Оглеждаха ни, един след друг, после започваха отначало. Беше ми интересно какво точно вижда.
Анри и Жерар завързаха ръцете на сенатора със захвърлената през облегалката на един стол вратовръзка, и го сложиха да седне върху купа дрехи, струпан на същия стол. Тялото му едва се побра между облегалките.
— Не ме наранявайте, моля ви. — Говореше като десетгодишно хлапе. После се разплака. — Вземете каквото поискате. Пари. Може да вземете момичето. Тя е…
Анри го зашлеви през устата. Много, много силно. От долната устна на Фауст рукна кръв.
Когато ме обработваха през първата нощ, не се бяха докосвали до лицето ми.
Анри се наведе към него. Поемаше с шепи от бузите му и ги опъваше встрани. Очаквах всеки момент месото да се отлепи от венците на сенатора.
— Ти си мислиш… как можеш да мислиш, че ще докосна жена… омърсена от теб? Мислиш ни за крадци? Ти си шибаният крадец тук. Ти си мръсен крадец, прасе. И ако не ни помогнеш, ще бъдеш едно мъртво прасе.
Пусна лицето му. На мястото, където допреди миг бяха пръстите на ръкавиците, кожата остана на розово-бели петна.
— Моля ви — каза Фауст. — Кажете какво искате?
— Вярно ли е, че ББСП е дефектен?
В очите му се прокрадна искрица интелигентност.
— Не, разбира се. Всичко е наред… има само няколко малки проблема… Виждате ли… той е…
Когато удряш някого с юмрук, не се размотаваш като холивудските побойници, които изпълват целия екран. Освен ако не искаш първи да се окажеш на земята. Засилваш се и удряш бързо и насочено, с инерция, която се презарежда в рамото ти като автоматичен пистолет. Но шамарът е друга работа. При шамара можеш да се засилиш, да набереш сила.
Анри се пресегна през лявото си рамо, сякаш искаше да се почеше, после стовари кокалчетата си в основата на челюстта на Фауст. Зъбите му изтракаха. Чух как ухото му се строши. Фауст може и да тежеше 130 кила, но залитна и едва се задържа на стола си.
Преди сенаторът да успее да се опомни, Анри пъхна ръка между краката му и го сграбчи за топките. Не беше нещо, което аз лично бих направил с удоволствие. Фауст започна да пищи, но Жерар пак затисна устата му. Сенаторът се извиваше и подскачаше, стискаше очи и поклащаше накъсано глава. По тялото му изби пот.
Анри пусна гордостта му и изтри ръкавицата си с един чаршаф.
— Cochon44 — измърмори.
Жерар изчака болката да се поуталожи и отдръпна ръка от устата на Фауст. Изтри кръвта от ръкавицата в пердетата и зачака, готов за нов удар.