Към началото на май от петте точки преднина не беше останал и помен.
От лагера на Алекзандър отвърнаха, като уволниха ръководителя на кампанията и удвоиха усилията. Първата половина на септември прекараха по влакове, а втората — по автобуси. Обикаляха страната надлъж и нашир, посещавайки всеки щат, в който сметнеха, че имат шансове за победа. Насрочваха мероприятия, отменяха ги и после пак ги насрочваха. Подготвителни екипи се изпращаха в определени градове и си оставаха там, докато кампанията с всеки час променяше хода си и основните сили потегляха в друга посока. От гледна точка на поддръжката и осигуряването кампанията беше пълен кошмар, но Ривера нито за миг не беше изоставила поста си и до момента успяваше да следва бесния ритъм на събитията. Сега, когато до изборите оставаха само две седмици, най-накрая се виждаше светлина в края на тунела.
— Ривера — извади я от размислите нечий глас.
Тя се отдръпна от вратата и се озова лице в лице със Стюарт Гарет. Като повечето хора от службите за сигурност Ривера беше доста обиграна с хората. Когато получеше задача да охранява някого, тя много внимаваше личните чувства и възгледи да не се отразят на работата й. Джош Алекзандър например беше доста мил като мъж. С добри обноски, понякога надменен, но в повечето случаи оценяваше и уважаваше усилията, които тя и хората полагаха. Марк Рос, от друга страна, беше арогантен и снизходителен. Ривера не го харесваше, но не го показваше. Гарет обаче направо я изваждаше от равновесие. Той сигурно беше най-големият задник, който беше срещала.
И ето ти на, сега тя беше тет-а-тет с неприятния калифорниец, който командваше парада.
— Да, Стю?
— Изоставаме с петнайсет минути от графика.
Ривера кимна. Закъсняваха не тайните служби, а организацията на кампанията. Ривера и хората нямаха нищо общо с това. Не беше тяхна работа да следят за графика. Задачата им беше да опазят живота на кандидатите и техните семейства.
— Щом свършат тук, искам всички да се качат в колите — продължи Гарет. — Джош и Марк ще разговарят насаме с един човек, така че премести Джилиан във втората лимузина. Тя ще присъства на приема само в началото и после поиска да се върне в хотела, и да отиде на някакъв шибан масаж, спа или нещо такова.
— Чудесно — отвърна Ривера, като се направи, че не е чула нецензурната реч на Гарет.
Беше прекарала последните девет месеца плътно в обкръжението на кандидат-президента и съпругата му, но досега не беше водила с Джилиан разговор по-дълъг от минута. Тя беше много студена, много красива и с голямо самочувствие. Гарет беше предложил да я вземат днес с тях. „Мехлем за очите“ — нарече я той. Тя имаше по-висок процент на одобрение от този на съпруга и подгласника му, взети заедно. В момента Джилиан беше в салона на втория етаж на среща с група мюсюлманки, на която се обсъждаше ролята им в борбата с ислямския екстремизъм.
— Тя иска твоят, едрият агент да дойде с нея — добави присмехулно Гарет.
— Специален агент Кеш?
— Не му знам шибаното име. Знам само, че е доста едър.
Много от агентите на Ривера бяха едри. Но се досети за кого ставаше въпрос.
— Ще се погрижа за това — отговори.
— Добре. Бъди готова да потеглим до пет минути.
Гарет се обърна и забързано закрачи из дългия коридор. Ривера го съпроводи с поглед. Неведнъж си беше представяла как го уцелва в главата с въртелив удар с крак. Ако се вярваше на слуховете, за добро или за лошо Гарет не се навърташе много-много сред подчинените си. Преди това той беше служил за кратко в администрацията на друг политик и се оплакваше, че това са били най-ужасните шест месеца в живота му. Той беше нает срещу седемцифрен хонорар (пак според слуховете), за да спаси кампанията на Алекзандър. Ривера неведнъж го беше чувала да казва, че който се съгласява да работи на държавна заплата, е пълен глупак. Това, разбира се, допълнително засили симпатиите към него от страна на агентите, натоварени с охраната на кандидатите.
Ривера тръгна към входа. Беше с тъмносин костюм с панталон и със светлосиня блуза под сакото. На работа никога не носеше поли или рокли. Те не бяха практични. Всеки агент от екипа беше въоръжен с новия 5.7 — калибров пистолет „Браунинг ФН“ с по два резервни пълнителя. ФН 5.7 беше най-точният пистолет, с който беше стреляла. Той побираше в пълнителя двайсет патрона плюс един в цевта — всичките с бронепробиваеми куршуми. Освен това откатът му беше наполовина по-слаб от този на стария „Зиг Зауер“. Освен пистолета носеше радиостанция „Моторола“ с кодирани честоти, мобилен телефон и портативен миникомпютър „Блекбери“. Цялата тази техника трябваше да бъде прибрана някъде, а роклята беше крайно неподходяща за тази цел.