— Ти си хубавичък и умен младеж, нали, скъпи? — измърка Ронда Фар, след като икономът излезе. — И в джоба си носиш писма, за които си мислиш, че бих дала мило и драго да получа. Нищо подобно, господинчо, нищо подобно. — Отпи глъчица от новото си питие. — Писмата, които имаш, са фалшиви. Написани са преди месец. Никога не са били у Ландри. Той ми върна истинските много отдавна… Тези у теб са просто реквизит. — Тя сложи ръка на красивата си къдрава коса. Преживяното предишната вечер сякаш изобщо не й се бе отразило.
Малъри се вгледа внимателно в нея.
— Как ще го докажеш?
— С хартията — ако трябва да го доказвам. Има един дребен човечец на „Четвърто авеню“ и „Спринг“, който прави такива изследвания.
— А почеркът?
Ронда Фар се усмихна.
— Лесно може да се имитира нечий почерк, стига да разполагаш с много време. Или поне това съм чувала. Така твърдят във всеки случай.
Малъри кимна и отпи от своето уиски. Бръкна във вътрешния си джоб, извади тънък кафяв плик и го сложи на коляното си.
— Снощи четирима мъже се изпозастреляха заради тези фалшиви писма — обяви той нехайно.
Ронда Фар го изгледа кротко.
— Двама мошеници, корумпирано ченге — дотук са трима. Трябва ли да си загубя съня заради тези отрепки? За Ландри, разбира се, ми е мъчно.
— О, мъчно ти е за Ландри — много мило от твоя страна — учтиво отбеляза Малъри.
— Ландри — започна тя миролюбиво, — както ти казах и по-рано, беше доста симпатично момче преди няколко години, когато се опитваше да влезе във филмовата индустрия. Но после предпочете друга кариера, която рано или късно щеше да го изправи на пътя на куршумите.
Малъри потърка брадичка.
— Странно как не си спомняше да ти е връщал писмата. Много странно.
— Изобщо не му пука, скъпи. Той си беше такъв тип актьор — падаше си да играе ей така, за шоуто. Така си е придал важност. Умираше да се надува.
Малъри придаде на лицето си израз на студено отвращение.
— Работата ми се стори почтена. Не знаех много за Ландри, но се оказа познат на мой добър приятел в Чикаго. Той измисли как да се справим с момчетата, които те изнудваха, и аз играх по плана му. Случиха се някои неща, които улесниха работата, но я направиха много по-шумна.
Ронда Фар почука с малките си лъскави нокти по малките си лъскави зъбки.
— Какво работиш в своя роден град, скъпи? Да не си от ония хулигани, дето ги наричат частни детективи?
Малъри се засмя дрезгаво, направи неопределен жест и прокара пръсти през къдравата си черна коса.
— Хайде кажи си, кукло — тихо я подкани той. — Кажи си да ти олекне.
Ронда Фар го изгледа изненадано, после се засмя доста пискливо.
— Луда работа, нали? — изгука тя и продължи със сух глас: — Аткинсън ме изцежда от години, намира си всякакви начини. Аз написах писмата и ги оставих така, че да ги намери. И те изчезнаха. След няколко дни ми се обади мъж с един такъв груб глас и започна да ме шантажира. И аз яхнах вълната. Мислех, че ще успея някак си да лепна на Аткинсън обвинение в кражба и както сме известни и двамата, щеше да се вдигне голям шум, който нямаше твърде да ми навреди. Но нещата започнаха да се разрастват и аз се изплаших. Реших да помоля Ландри за помощ. Щеше да му хареса, убедена бях.
— Откровено, прямо дете си ти, нали? — отбеляза Малъри с груб глас. — Ама друг път!
— Ти май не си много наясно с холивудския рекет, а, скъпи? — усмихна се Ронда Фар. Наклони глава и затананика. В тихата стая се носеше приятна танцова музика. — Страхотна мелодия… Откраднали са я от соната на Вебер… В нашите среди популярността трябва малко да наранява. Иначе никой не хваща вяра.
Малъри вдигна кафявия плик от коляното си и стана. Направи крачка към Ронда Фар и пусна плика в скута й.
— Ето ти ги — струват ти пет хилядарки.
Ронда Фар се облегна назад и кръстоса нефритенозелените си крака. Зелена пантофка се изниза от голото й ходило и тупна на килима, кафявият плик падна до нея. Не се помръдна да вдигне нито едното, нито другото.
— Защо? — попита тя.
— Аз съм делови човек, кукло. Работата ми се заплаща. Ландри не ми плати. Цената беше пет хилядарки. Цената за него, а сега за теб.
Тя го погледна почти небрежно с кротки сини като метличина очи.
— Няма да стане… изнудвачо. Казах ти още в „Боливар“. Много ти благодаря, но парите си харча както аз намеря за добре.