Стаята по-рано явно е била спалня и не бяха положени кой знае какви усилия, за да бъде превърната в кабинет. Стените бяха сиви, имаше две-три гравюри в тесни рамки, огромна кантонерка, добър сейф, столове. На бюро от орехово дърво стоеше нощна лампа с пергаментов абажур. Светлорус мъж седеше в единия ъгъл на бюрото и полюляваше кръстосания си крак. На главата си носеше мека шапка с весела лента.
— Добре, Хенри. Сега имам малко работа.
Русият стана от бюрото, прозя се, сложи ръка на устата си с превзета извивка в китката. На един от пръстите му имаше голям диамант. Погледна Малъри, усмихна се, бавно излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Мардон седна в тапициран със синя кожа въртящ се стол. Запали тънка пура и бутна кутията по плота на бюрото. Малъри се настани на стол в края на бюрото, между вратата и два отворени прозореца. Имаше и друга врата, но пред нея стоеше сейфът. Запали цигара и каза:
— Ландри ми дължи пари. Пет хиляди. Да знаете някой, който иска да ги плати?
Мардон отпусна кафявите си ръце върху облегалките на стола и се залюля напред-назад.
— За това не сме говорили.
— Добре — съгласи се Малъри. — А за какво говорихме?
Мардон присви очи.
— За това как бе убит Ландри. — Гласът му бе равен, без никаква интонация.
Малъри сложи цигарата в уста и кръстоса пръсти на тила си. Запафка облачета дим и заприказва, загледан в стената над главата на Мардон.
— Искаше да измами всички и накрая измами сам себе си. Играеше твърде много роли и обърка репликите. Беше се вманиачил — не можеше да държи желязо в ръка, без да стреля по някого с него. Някой просто му отвърна.
Мардон продължаваше да се люлее със стола.
— Не може ли да си малко по-конкретен?
— Разбира се… Мога да ти разкажа една история… за млада жена, която някога писала писма. Била влюбена, или поне така си мислела. Смело написани писма — такава била — по-дръзка, отколкото било добре за нея. Минало време и незнайно как писмата се появили на изнудваческия пазар. Някакви марионетки започнали да притискат момичето. Не искали сума, която би могла да я затрудни, но тя, изглежда, предпочитала твърдата игра. Ландри решил, че може да й помогне. Разработил план, за осъществяването на който му трябвал човек, който можел да носи смокинг, да не пие кафето си с лъжичка в чашата и да не го познават в града. И намери мен. Имам малко детективско бюро в Чикаго.
Мардон се завъртя към отворените прозорци и се загледа във върхарите на дърветата.
— Частен детектив, а? — измърмори той с безразличие. — От Чикаго.
Малъри кимна, погледна към него за миг, после отново се втренчи в някаква точка в стената.
— При това честен и почтен, Мардон. Макар да не личи по хората, с които напоследък си имам работа.
Мардон махна нетърпеливо с ръка, но не каза нищо.
— Е, аз поразбуних малко духовете — което беше първата ми и най-голяма грешка. Тъкмо леко бях напреднал и изнудването се превърна в отвличане. Не много добре изпипано. Свързах се с Ландри и той реши да действа заедно с мен. Намерихме момичето без кой знае какви проблеми. Отведохме я у тях. Все още обаче не бяхме намерили писмата. Докато се опитвах да ги измъкна от тоя, у когото смятах, че са, един от лошите ме изненада, изгарящ от желание да си поиграе с пистолета. Ландри направи ефектно появяване, вдигна стойка и предложи да се стрелят като каубои. И тогава глътна оловото. Беше красиво, ако си падаш по такива работи, ама мен ситуацията ме постави натясно. Та вероятно съм малко предубеден. Трябваше да офейкам, за да си събера мислите.
В мътните кафяви очи на Мардон трепна за миг някаква емоция.
— Историята на момичето може също да се окаже интересна — хладно отбеляза той.
Малъри издуха бледо облаче дим.
— Тя беше дрогирана и не знае нищо. А и да знае, не иска да говори. Пък и не знам името й.
— Аз го знам — каза Мардон. — Шофьорът на Ландри се разприказва и пред мен. Така че няма да ти досаждам с това.
— Описах ти историята като външен наблюдател — заговори спокойно Малъри, — без коментари. Коментарите биха я направили по-забавна… и много по-мръсна. Момичето не е молило Ландри за помощ, но той е знаел за изнудването. Някога писмата са били у него, защото са били писани до него. Планът му за откриването им е целял да ме накара да предприема грешен ход спрямо момичето, като я накарам да си мисли, че писмата са у мен, да я убедя да се срещнем в нощен клуб, където можеха да ни наблюдават хората, замислили изнудването. Знаели са, че ще дойде, защото не й липсва смелост. А са щели да я наблюдават, защото са имали свой човек сред обслужващите я — прислужник, шофьор или нещо подобно. Момчетата неминуемо щяха да поискат да разберат що за птица съм. Щяха да се опитат да ме отвлекат, така че идеята беше, ако не загина междувременно, да науча кой кой е в осъществявания рекет. Чудесен план, не мислиш ли?