- Безумецо! Защо се интересуваш какво ще стане с мен? — озъби му се той. — Махай се!
Изражението на Карамон се промени. Или може би не. Може би беше изглеждал по този начин през цялото време. Силите на Рейстлин бързо намаляваха, зрението му се замъгли. Ала за миг му се стори, че съзира в очите на брат си разбиране...
- Сбогом... братко мой — изрече тихо Карамон. Като придържаше Кризания и жезъла на Магиус, той се обърна и закрачи към Портала. Светлината от жезъла оформяше около него сребрист кръг, който огряваше земята като лъчите на Солинари, искрящи по неподвижната повърхност на езерото Кристалмир. После сребърните лъчи докоснаха драконовите глави и ги обляха в светлината си, карайки ги да замръзнат и замлъкнат.
Карамон пристъпи през Портала. Рейстлин го наблюдаваше безмълвно. Усети как за момент до него достига неясен глъч от цветове, шепот и топлина, които погалиха хлътналите му бузи.
Зад него подигравателният смях се превърна в грубо, заплашително съскане. Чуваше пълзенето на нечие огромно люспесто тяло, проскърцването на разперени криле и сухожилия. Зад него пет драконови глави нашепваха за ужас и мъчения.
Рейстлин не помръдваше. Взираше се в Портала. Видя как Танис се втурна, за да помогне на Карамон и да вземе Кризания в ръцете си. Сълзите вече не му позволяваха да вижда много. Как само искаше да бъде там! Да стисне ръката на Танис! Да прегърне Кризания... Направи крачка напред.
Забеляза, че Карамон се обръща към него с жезъла в ръка.
Брат му се втренчи в Портала и в собствения си близнак. Видя как очите на едрия войн се разшириха от страх.
Не беше необходимо да се обръща, за да разбере към какво гледа Карамон в този миг. Такхизис пълзеше зад гърба му. Усещаше отвратителното тяло на влечуго да се извива край него и да се отърква в парцаливата черна мантия. Знаеше, че Царицата е редом с жертвата си, ала чувстваше, че мислите ѝ са далеч от него. Беше забелязала пътя навън широко отворен...
- Затвори го! — изкрещя той.
Внезапен огнен полъх буквално изсуши кожата му. Нечии нокти го пронизаха през гърба. Той се олюля и падна на колене. Ала не откъсваше очи от Портала. В този момент видя как лицето на Карамон се изкриви от мъка и брат му направи стъпка напред, напред към него!
- Затвори го, безумецо! — изпищя магьосникът със стиснати юмруци. — Остави ме на мира! Вече не се нуждая от теб! Не се нуждая от теб!
И ето, че светлината изчезна. Порталът се затвори, а мракът побесняло го обля. Ноктите прорязаха плътта му, зъбите разкъсаха мускулите и костите му. Кръвта бликна от гърдите му, ала смъртта нямаше да дойде толкова лесно.
Той закрещя и щеше да крещи, да крещи до самия края на вечността...
Нещо го докосна... ръка... Той се вкопчи в нея. Разнесе се глас:
- Рейстлин, събуди се! Това е само сън. Не се страхувай. Няма да им позволя да те наранят! Ето, гледай... Сега ще те накарам да се усмихнеш.
Пръстеновидното тяло на дракона се уви около него, отнемайки и последната му глътка въздух. Лъщящите черни зъби поглъщаха хищно вътрешните му органи, изсмукваха сърцето... Разкъсваха тялото, но търсеха душата му...
Нечия силна ръка го обгърна. Ръката се издигна и засия в сребриста светлина, оформяйки детски картини в нощта, а гласът прошепна едва чуто:
— Виж, Рейст, зайчета...
Усмихна се. Вече не се страхуваше. Карамон беше тук.
Болката отшумяваше. Кошмарът бе прогонен. Някъде от много далече се разнесе вик на горчиво разочарование и гняв. Вече беше без значение. Вече нищо не беше от значение. Сега просто се чувстваше уморен. Толкова уморен...
Рейстлин положи глава върху ръката на брат си, затвори очи и позволи на мрака да го отнесе в лишен от видения, безкраен сън.
Глава 11
Капките от водния часовник се спускаха една след друга в неуморима поредица, отекваща в потъналата в тишина лаборатория. Танис се взираше в Портала с уморени от напрежението очи. Вече имаше чувството, че водата е започнала да капе върху обтегнатите му нерви.
Потърка очи, въздъхна от умора и се приближи до прозореца, за да надникне навън. С удивление установи, че бе едва късен следобед. След всичко, което бяха преживели, не би се изненадал, ако пролетта е дошла и си е отишла, ако лятото е изкласило и посърнало и настъпва есента.