Но ето, че този път ни доведе, както всъщност става с всички пътища, до кръстопът. Ние, авторите, трябваше да поемем в една посока, а нашите герои в друга. Вече сме убедени, че можем да ги оставим да следват съдбата си. Карамон откри в себе си сили да се справи с живота. Двамата с Тика със сигурност ще имат много синове и дъщери. И няма да се изненадаме, ако поне някой от наследниците им стане магьосник.
Без съмнение децата на Карамон ще се срещнат с единствения син на Танис (тих, вглъбен в себе си младеж) и със златокосите близнаци на Речен вятър и Златна Луна, за да преживеят някое и друго приключение. Може би дори ще се опитат да открият какво се е случило с Гилтанас и Силвара. Може би ще потеглят към обединеното кралство на елфите, най-сетне открило своите силни владетели в лицето на Алхана и Портиос, между които пък — в крайна сметка — някак си се разраства дълбока и трайна любов. А защо да не се срещнат и с децата на Бупу (която се е омъжила за Върховния булп, без той да забележи) или да се поогледат наоколо с "дядо" Тасълхоф?
Естествено, Астинус ще отбележи тези приключения в своите хроники, дори и ние да не успеем. А пък и вие, които играете ролевите игри на DRAGONLANCE, със сигурност ще научите много повече, отколкото ние бихме могли. Накратко казано, надяваме се, че ще продължите да прекарвате невероятни моменти из тези славни земи. Но ние трябва да продължим по своя път.
Стискаме си ръцете с Тас (който пак подсмърча) и се сбогуваме (задължително проверяваме кесиите си и го освобождаваме от бремето на доста от личните си вещи, които без да искаме сме "изпуснали"). После го следваме с поглед, докато се спуска с подскачане по пътя си и си представяме, че сме някъде там, в далечината, заедно с него, когато се среща с един стар, леко озадачен магьосник, който се щура наоколо и търси шапката си. Която е на главата му.
Чак тогава те изчезват от погледа ни. А ние въздъхваме, обръщаме се и поемаме по своя нов път.