- Ти си им казал? — Танис вече се чувстваше достатъчно уверен, за да си позволи да зададе този въпрос. — Значи си предал собствения си шалафи? — Той изсумтя невярващо.
- Опасността беше несъмнена, Полуелф — очите на мрачния елф бяха озарени от някаква вътрешна светлина, която ги караше да приличат на горящи въглени. — Съветът на магьосниците ме беше изпратил да следя всяко действие на Рейстлин. Аз съм техен шпионин. Да, естествено, че си изненадан. Но те се страхуват от него. Всички Ордени се страхуват от него. Особено Черния, защото много добре знаем каква ще бъде съдбата ни, ако той придобие могъществото, за което бленува.
Пред очите на Танис мрачният елф съвсем бавно разтвори мантията на гърдите си. Върху тъмната гладка кожа се виждаха пет грозни сълзящи рани.
- Това е отпечатък от ръката му — обясни безизразно Даламар. — Наградата за предателството ми.
Полуелфът почти можеше да види как Рейстлин полага тънките си златни пръсти върху гърдите на своя послушник — без съчувствие, дори без да влага някаква заплаха, жестокост, без каквато и да е проява на човещина — виждаше как тези пръсти прогарят ужасните си дупки в плътта на жертвата. Танис разтърси глава, усетил как започва да му се гади, потърси с очи стола и се отпусна тежко върху него, забил поглед в пода.
- Но те не ме послушаха — продължи Даламар. — Вместо това предпочетоха да се уловят за сламката. Точно както предвиди Рейстлин, най-големите им надежди се градяха върху не по-малкия им страх. Решиха да изпратят лейди Кризания обратно във времето под предлог, че Царя-жрец ще я излекува. Тъкмо това казаха на Карамон, понеже знаеха, че иначе никога не би заминал. Но в действителност целта им беше тя да умре, както бяха умрели всички свещенослужители точно преди Катаклизма. Другата им стаена надежда беше, че след като Карамон разбере истината за своя близнак — това, че в действителност Рейстлин е не друг, а Фистандантилус — той ще бъде принуден да убие собствения си брат.
- Карамон? — Танис се изсмя с горчивина и се намръщи мрачно: — Но как е възможно? Този човек е болен! Единственото, с което може да се справи Карамон сега, е бутилка джуджешка ракия! Рейстлин вече го е унищожил. Защо вместо това не...
Уловил раздразнения поглед на Астинус, полуелфът бързо си затвори устата. Умът му трескаво се опитваше да разплете кълбото от напиращи мисли. Нещо не беше както трябва, нямаше никакъв смисъл! Той се обърна към Елистан. Свещенослужителят навярно вече знаеше доста от казаното. По лицето му не се забелязваше нито шок, нито учудване, даже след като бе чул, че маговете са изпратили Кризания обратно във времето, за да я убият. Чертите му изразяваха единствено дълбока тъга. Даламар продължаваше:
- Но кендерът Тасълхоф Кракундел се намеси и по една чиста случайност разруши баланса в заклинанието на Пар-Салиан. Така той също замина заедно с Карамон. Въвеждането на непредвидим елемент в уравнението на времето създаде несигурност, което позволи потокът му да измени нормалното си русло. Можем само да предполагаме какво се е случило в Истар. Онова, което знаем със сигурност е, че Кризания не е умряла, Карамон не е убил брат си. А Рейстлин е успял да придобие познанията на Фистандантилус. По-късно той е отвел Кризания и Карамон заедно със себе си напред във времето в период, в който в нейно лице е можел да притежава единствения истински свещенослужител в целия свят. Отправил се към един от миговете в историята, когато Царицата на Мрака е била особено уязвима и не е можела да му се противопостави... Както и Фистандантилус, Рейстлин повел Войната на джуджетата и по този начин си осигурил достъп до Портала, който по това време се намирал в магическата крепост Заман. И ако историята можеше да се повтори, той би изгубил живота си пред този Портал, защото тъкмо така Фистандантилус намерил края си.
- Разчитахме на това — измърмори тихо Елистан и ръцете му несигурно придърпаха завивките. — Пар-Салиан твърдеше, че няма начин Рейстлин да промени историята...